Франциск Лукич Скарина (Франциск Лукич Скорина; Францыск (Францішак) Лукіч Скарына), белоруски първопечатник, философ, писател, преводач, общественик, учен-медик, художник, патриот, основател на белоруското и източнославянското книгопечатане, е роден около 1490 г. в град Полоцк, Велико Литовско княжество в семейството на търговеца на кожи Лука Скарина. Получава начално образование в родния си град. През 1504 г. постъпва в Краковската академия (университет), завършва през 1606 г. факултета по свободни изкуства - бакалавър по философия, после става лиценциат по медицина и доктор на свободните изкуства, учи в медицинския факултет на Краков, защитава титлата доктор по медицина в университета на Падуа (1512). Създава типография в Прага (1517), издава първата печатна белоруска книга - „Псалтир”. През 1517-1519 г. превежда и издава 23 книги от Библията. Преводач на белоруската редакция (извод) на църковнославянски на Библията и неин издател. През 1520 г. се премества във Вилно, столицата на Великото Литовско княжество, където създава първата в държавата типография. В март 1525 г. издава последната си книга „Апостол”. През 1529/1530 г. пребивава в Кьонигсберг и се занимава с книгоиздаване. През 1534 г. посещава Московското княжество, откъдето е изгонен като католик. Около 1535 г. се заселва в Прага, където вероятно работи като лекар. Умира около 1551 г. в Прага.

Публикации:

Поезия:

ИБО ПО РОЖДЕНИЕ ЗВЕРОВЕТЕ…/ превод от беларуски: Стефан Поптонев/ брой 57 декември 2013