Симеон Стоянов

Навярно тази пролет закъснява,
защото имам много грехове -
мечтая за любов, пари, за слава,
а още пиша стихове.
Боя се аз от дъжд,
                от гръм,
                от вятър,
подскачам от среднощен земетръс…
И само вярата е мой приятел
в живота ми
до болка къс.

Навярно тази пролет закъснява
напук на всички мои врагове,
които имат още да ми дават
омраза -
за да пиша стихове,
да бъда жив,
в усмивка да ме има,
да хвърлям сянка
и да ме боли,
когато ме настъпвате по име,
                                      по бащино
и собствено дори.

Навярно тази пролет закъснява,
защото е дошъл добрият ден
да поломя с главата си корава
затвора, който зидахте за мен.

Да стане вятър,
                    дъжд
                    и земетръсен
да идвам в полунощни часове
разгърден, необръснат и навъсен
и ви чета -
за нежност стихове.

1981