СИЛА
СИЛА
Има нещо проклето в душите ни -
дяволски знак, бог знай що ли -
още от времето, когато са скитали
тъмни комити с тънки пищови.
Време е тичало, в река не изтичало.
Хвърляли семе - мъка класила.
В кръв и във пепел земята се спичала,
но пак е раждала тайната сила.
Тази сила, тайна сила - пречистена
в тежки песни и бели кубета,
дето майстори - златоръка истина -
са побили пряко в небето.
Тази сила, тайна сила, дето
в кръвта е влязла, оттам не излиза.
Вятър влачи черни тръни в полетата,
но юнаците - пак с бели ризи.
Те така ще достигнат на живота билото:
не с венци, с мълнии над челата.
И виждам сега бесилото -
триумфална арка на свободата.
***
Затворени в прозрачния кристал
на тази нощ - единствена неповторима,
да си припомним думите които
живеят непробудно в паметта ни,
да ги изпишем със очи по страницата на небето,
да ги гравираме със устни
по тялото на тишината…
Защото утре ще е късно,
защото утре ще сме други.
Нощта е недовършен ръкопис,
където утрото поставя точка.
