Григор Угаров

Пунчо и Кунчо - две бедни братчета, били пастирчета на хорските свине в едно село. Тъй се изхранвали тия две сирачета.
Сутрин изкарвали свинете на паша - вечер ги прибирали. И така - цяло лято.
Пътят им минавал край малката бакалничка на дядо Панталей. Всяка сутрин оттам си вземали по малко сиренце, а хляб им давали хората.
В бакалничката, окачен на стената, тракал будилникът на дядо Панталей. По него старецът познавал времето за отваряне и затваряне бакалничката.
И така - редовно будилникът звънял.
Една сутрин, като подкарали свинете на паша - Пунчо и Кунчо намислили да откраднат часовника на дядо Панталей, та като го продадат, да си купят по едни нови цървули. Единият ще купува, другият - ще краде.
Речено - свършено.
Влизат Пунчо и Кунчо в бакалницата. Пунчо купува - Кунчо краде. Мушнали часовника в торбичката и излезли на полето.
Почнало да се свечерява. Будилникът на дядо Панталей не се обаждал.
Дядо Панталей ходил, питал от човек на човек къде е часовникът. Не го намерил. Останали свинарчетата. Седнал дядо Панталей на прага и зачакал. Не знаел къде да се дене от мъка. Как ще познае времето за затваряне! А дойде ли това време, часовникът иззвънявал и старият бакалин спускал кепенците на дюкянчето.
Дълго седял дядо Панталей на прага и най-сетне се показали и двете свинарчета.
Посрещнал ги той и ги запитал:
- Да не сте взели часовника ми, хе тъй, на шега?
- Не сме, не сме, дядо Панталей, как така! - отговорили в един глас те.
Но в това време из торбичката на Кунчо иззвънял будилникът - обаждал на дядо Панталей да затваря бакалничката.
Светнали очите на стареца от гняв. Хванал свинарчетата. Набил ги хубаво.
Нищо скрито не остава - тъй казва мъдрата поговорка.