НАРОД
НАРОД
Да се прелея в теб - да се изгубя
и твоя глас в гърдите ми да пей,
да чувствам как под вехтата ми блуза
едно сърце от радост аленей.
Усещам аз - ти като сок протичаш
и в мен, и в много трудови гърди
и никого не съм така обичал
тъй както теб и твоите борби.
Аз в тебе съм. В гърдите ми ти пееш,
сърце ми бие с твоето сърце,
възторгът ти издъно ме люлее,
подемът ти за нов живот зове.
А милиони бедни и без име
вървят напред с издигнати чела
и ето ме - тупти под твойто знаме
сърцето ми със хиляди сърца.
ТЪКАЧКИ
Тук фабрики няма
и няма машини моторни,
не пеят тръби,
не летят ден и нощ колела,
машини сме ние:
робините бледи и морни,
машини от плът,
с изнурени от мъка сърца.
Над белия стан догоряват надеждите светли,
неволята бий с юмруци по всички души
и ние увяхваме още живот неживяли
без радост и слънце, без обич и пролетни дни.
А с нокти разкъсва гърдите ни черната грижа,
в кръвта ни дълбоко голямата мъка гори
и в тъжните песни изливаме скритите жалби
и своята болка изплакваме в бистри сълзи.
Тук фабрики няма
и няма машини моторни,
не пеят тръби,
не летят ден и нощ колела,
машини сме ние:
робините бледи и морни,
машини от плът,
с изнурени, но живи сърца.
сп. „Земя и труд”, кн. 2-3., година 3, октомври-ноември, 1937
