Ярослав Ивашкевич (роден като Леон Ивашкевич), полски писател, е роден на 20.02.1894 г. в село село Калник, до Киев, Украйна, тогава в Руската империя. Учи в гимназиите на Варшава, Елисаветград (Кировоград) и Киев. Учи, но не завършва право в Киевския университет, следва и музика в Киевската консерватория. Печата от 1915 г. - киевското списание „Перо”. От 1918 г. живее във Варшава, където дебютира с поетичния сборник „Осмостишия”, включва се в литературния кръг „Скамандър”. От 1927 г. работи като дипломат - секретар на полското посолство в Копенхаген (1932-1935) и Брюксел (1935-1936). През 1945-1946, 1947-1949 и 1959-1980 г. е председател на полския съюз на писателите. Носител на Държавна награда на СССР (1952, 1954, 1963), Международната Ленинска награда за мир „За укрепване мира между народите” (1970). Доктор хонорис кауза на Варшавския (1971) и Ягелонския (1979) университети. Автор на стихове, повести, драми, романи, либрета, спомени и др. Сред книгите му със стихове се открояват: „Дионисий” (1922), „Книга на деня и нощта” (1929), „Завръщане в Европа” (1931), „Лето 1932″ (1933), „Друг живот” (1938), „Олимпийски оди” (1948), „Плитката на есента” (1954), „Тъмни пътечки” (1957), „Утро на жетвата” (1963) и др. Превежда френски автори (Рембо, Клодел, Жид), Шекспир („Хамлет”, „Ромео и Жулиета”), Толстой, Чехов (разкази), Андерсен, Киркегор. Умира на 02.03.1980 г. във Варшава, погребан до Варшава, домът му е превърнат в музей.

Публикации:

Поезия:

ПЛЕЯДИ/ превод: Елисавета Багряна/ брой 56 ноември 2013