УРОК
Бях на седем години, когато татко успя да купи една мършава крава. Докара я от криводолския пазар в петъчен ден, денят беше на залез, но и кравата беше на залез, тъжни сенки имаше в очите й, ребрата й се брояха, бяха покрити тези ребра само от тънка и окелавяла кожа. Тая крава сигурно е болнава, викаше мама. Не е болнава кравата, обясняваше й татко, стопанинът й е болнав, та не я е гледал като хората.
Целодневното ни трескаво очакване се смени с тъга. Тъга покрива цялото това мъгливо детско време, от купуването на мършавата крава до пролетта, в която тя отели хубаво бяло теленце. Ща радост беше, трепетна и неописуема. Теленцето, съвсем бяло, с големи, черни и умни очи, беше живо и игриво, идваше близо до мен, близваше ме по ръката, после пробягваше край стената на обора, умилкваше се около майка си. Всяка сутрин и обед ходех в обора да го видя. Радвах му се като на малко дете.
След време татко отдели телето и кравата се озли. Аз надничах пак сутрин и обед, но теленцето го нямаше. Само кравата ме поглеждаше и дърпаше синджира. Татко, нали е все на работа, много-много не се вестяваше при кравата. Мама й слагаше по малко сенце. Аз й помагам - отварям вратата на обора, после я затварям.
В едни неделен ден тръгнахме в гората да я пасем. Татко си беше дошъл от работа, сутринта рано я изкара и я поведе за капистрата. Вървяхме край реката, минахме брода, а кравата все се теглеше от татко и искаше да ме боде. Аз вървя отзад, държа в ръката пръчка да покарвам, заглеждам се в цъфналите дървета, в цветята по пътя, ама се заглеждам с половин око - усещах, че кравата ме гледа ядосано и недружелюбно.
Зли искри святкаха в кравешките очи. Главата й се извръщаше рязко и дърпаше синджира в ръката на татко. Не-е, Беднячке, не тегли капистрата, ако искаш да не играе тоягата, викаше той, и, кой знае защо, поглеждаше недоумяващо в мен.
Като стигнахме ливадата и татко пусна Беднячка да пасе, тя връхлетя върху ми. Мислеше, че аз съм скрил теленцето.
Баща ми не закачаше…
