Асен Босев

ДАРОВЕ ОТ ДЕТСТВОТО

Дарове от детството си татко
носи в свои спомени безброй
детски песни с мене пее сладко,
детски книжки още пази той!

Мама помни класната забава
с музика, балет и звънък стих.
Приказките знае оттогава
и ми ги разказва с говор тих…

А и аз ще расна, ще дорасна
с милите си днешни дарове -
с песните, с рисунката си ясна
и с научените стихове!

БЛАГОДАРЯ ТИ, МАМО!

Благодаря ти, мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд.

Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен.

За нежната закрила,
за кроткия ти глас,
за всичко, майко мила,
благодаря ти аз!

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Пред славянските народи
ясно утро кой откри?
Вие, Кирил и Методий,
първи пролетни зари!

Вие дадохте буквара
на народа ученик,
та сега с любов разтваря
книгите на свой език.

В тях четем стиха на Ботев
и на Ленин мъдростта,
с тях живее и работи,
и се учи младежта…

Тия книги лъчезарни
днес ни водят в ясен път,
с тях навеки благодарни
поколения растат.

Затова ви с песен слави
всяко българско дете.
За прослава на труда ви
месец май венец плете!

НАГОРЕ КЪМ ВОЛА

Води ни, пътеко,
нагоре, нагоре,
където си водила
Ботев и четата,
където под сините
родни простори
от боя пищели
куршуми в дърветата.

Води ни, пътеко,
нагоре към Вола,
оттам да погледнем
земята обичана,
която сега
по народната воля
с градини, строежи
е щедро накичена.

И ето ни горе
високо в Балкана,
където за нас
е загинал войводата.
Днес паметник негов
Балканът е станал
и с негови песни
го слави народа там!

СКЪПОЦЕННИЯТ ПОДАРЪК

Майстор работлив един
обещал на своя син
да го награди с подарък
скъпоценен,
мил
и ярък,
но ако се обзалага,
винаги да му помага.

За такава ценна цел,
здраво се синът заел.
Все помагал на баща си,
правели столове, маси
и в ръцете на момчето
звънко пеело рендето.

Тъй синът като бащата
станал майстор в занаята.
- Татко - рекъл той накрай, -
ха подаръка ми дай!

- Че дарът ти е в ръцете,
той от тебе вече взет е!
И тогаз разбрал синът:
в майсторството е дарът!

НАЙ-ГОЛЯМАТА РАДОСТ

Много радости изпитваш ти -
радостта, че розата цъфти,
радостта, че тръгваш на море,
че отбор любим играл добре;
радостта, че мечка си видял,
че си чул гласа на папагал;
радостта, че имаш колело,
че другарче гост ти е дошло;
радостта, че на концерт си бил,
че те возил нов автомобил;
радостта, че имаш празник днес;
радостта от хубавата вест…

Но се случва в незавидни дни
теб и трудност да те затрудни -
най-голяма става радостта,
като превъзмогнеш трудността!

В ГОРАТА ЗИМЕ

                               На Росен

В гората зиме всеки снежен клон
на нещо тъй познато ти прилича.
Ей оня храст е конник, литнал с кон,
елха като сърна след него тича.

Загледай се в отрупания клек -
приклекнала е сякаш бяла мечка.
Помръдва тихо тя с кожуха мек
и души белоснежната пътечка.

Политнал в надпревара през снега,
е северен елен отсреща клонът.
Защо е вирнал клонести рога?
Дали защото вълците го гонят?

Виж оня бор: настръхнал е глиган
и четина са иглестите листи.
От джунглата ли в нашия Балкан
дойде бизон при изворите чисти?

Вървя в гората - срещу мене прав
стои един красавец с дълга шия -
стои пред мене истински жираф,
вода от водопадче сякаш пие.

Танцуват балерини в тоя сняг.
Овчари са стаените дървета.
Върхът на бука е левент юнак,
наоколо - качулести джуджета.

И толкова щастлив сега съм аз,
че даже и след Новата година
с голям чувал за мене Дядо Мраз
върви към мене в прясната пъртина!

ПЕСЕН ЗА АПОСТОЛА

Над Родината издига
стан хайдушкият Балкан -
неговият ръст достига
Левски - дивен великан!

Левски - верен вожд народен,
смел Апостол и храбрец,
предан, чист и благороден,
за правдив живот борец.

Той с потайни комитети
вред родината покрил,
в тези комитети светил -
лъч Апостолът им бил.

А османските потери,
като кучетата зли,
душели да го намерят
с тъмни помисли-стрели.

Левски с тях се разминавал -
тук търговец, там овчар.
Тук с чалма ефенди ставал,
там с кобила - въглищар.

Със соколов поглед виждал,
крачел със сърце на лъв.
Свободата ни съзиждал -
сред опасностите - пръв.

На бесило бил обесен.
Но безсилен бил врагът.
Възвишил се е до песен
Левски в стръмния си път!

МИМЕТО

Имат си
мама
и татко
дете -
и за детето си
грижат се те.
Гледат го, сякаш
е цвете в саксия,
всичко поднасят му
те на тепсия.

Слага му баба
в устенцата хляба,
таткото - млякото,
супата - мама.
Глезят го всичките -
обич голяма!
Мими се мръщи,
потропва,
пищи:

- Супа не искам,
разбираш ли ти?
- Мамино Мими,
що искаш, кажи ми!

- Искам бисквити,
ала шоколадови,
сладки, каквито
ни дадоха Владови.

- Мъжо, бисквити
иди достави ти!

Татко излиза
набързо по риза.
Носи кутия
с бисквити, обаче
не тъкмо тия -
и Мимето плаче.

- Тези не ща!
Направете ми крем!
- Крем ли? Щом искаш,
и крем ще дадем!

- Мъжо, изтичай,
яйца ми купи.
Мамино Мими,
сега, потърпи!

Мими се плези, но…
радват се те.
Мими разглезено
чедо расте!

Радост!
Дочакват
голямата слава -
Мимето им
първокласница става!

Но първокласници
с нея и те са -
всички са роби
на тази принцеса.

Има ли Мими
домашни задачи -
има и свита
добри помагачи!

Своята работа
татко зарязва,
синя хартия
на ленти нарязва.
Прави на Мимето
ново сметало,
старото вече
било овехтяло!

Мама лицето
на Мимето мие,
бабата внучето
трие с хавлия.
Грижи за Мимето -
колкото щеш!
- Мими, почивай си,
да порастеш!

В къщи случайно
тя днеска сама е,
ала без работа
Мими се мае.
С кални обувки
лежи на чаршафа.
Гладна е тя -
но далече е шкафа!

Как ще се мъчи
яйца да вари!
Хляб да нареже
е трудно дори!

Но се усмихва
щастливият миг,
баба се връща -
тя среща я с вик:
- Бабо, къде си се
влачила, ма?
Обеда как ще
приготвя сама?

Баба слугува,
а Мими яде.
- Бабо, водица! -
И тя й даде!

Връща се мама -
тревога голяма!
- Мамо ма, копчето
я ми заший!
Дай ми престилката
и ме среши!

Идва и татко,
нарежда му кратко:
- Хайде обувките
ми почисти,
иначе, татко,
защо си ми ти?

Ляга по гръб
на кушетката Мимето,
а се залавят
за работа тримата…

Тъй се минават
години наред,
стават капризите
нейни безчет.

- Искам на бар да ида.
- Иди!
- Искам с прическа да бъда!
- Бъди!
- Искам без вас
да вървя на море.
- Щом настояваш -
тогава добре!

Мими израсна
девойка прекрасна -
нежна, кокетна
и шик издокарана,
само че с работа
всякаква скарана!

- Моля те, Мими,
ела помогни ми!
Ето,
в мазето
слезни за кюмюр!
- Как ще отида
в мазе с маникюр?

- Слушай, момиче,
хвани се за работа!
- Нека се хване
за работа бабата!

Ех, че отмяна
отгледаха те -
май че в саксията
плевел расте!

Дайте на Мими
разкош, развлечения,
но не мъчете я
с труд и учение!

Мими с труда
не желае приятелство.
Принц потърсете
за нейно сиятелство!

1958

ВРАБЧЕ И СЛАВЕЙ

На разцъфнало дръвче
кацват славей и врабче.
Питам аз едно момче:
- Е, кое от тях е славей
и кое врабче, внимавай!

- Зная - казва ми момчето, -
славеят е до врабчето!

СТРЕЛЕЦ

Един стрелец на бой поел.
Лъка си взел, стрели не взел.
Запитали го: - Как така
отиваш без стрели в ръка?
- Врагът стрели ще ми изпраща.
Щом стреля - всички ще ги хващам!

- Ако не стреля другата страна?
- Тогаз не ще да има и война!

ЛЪВ И КУЧЕ

Кучето отишло при лъва:
- Хайде с теб да се преборим!
Настрана извърнал той глава
и дори не щял да отговори.

Рекло кучето: - Ще разглася
аз на всички лъвове в леса,
че от мене, Лъве, те е страх.

- Предпочитам - казал - този грях.
Недостойна е за лъв борба
да е имал с кучета борба!

МАГАРЕТО

Съседа си помолил за магаре
един човек - брашно да натовари.
- Магаре нямам - казал му съседа
и хитричко в лицето му се вгледал.

Но в тоя миг - да му се не видяло,
магарето в яхъра заревало.
- Ама не чуваш ли? Магарето рее!
Намислил как съседът да се отърве:
- На мене ли ще вярваш ти, Захари,
или ще вярваш на едно магаре!

УМНИЯТ СИН

Седнал в сенчеста градина
стар баща сред трима сина.
Па им рекъл и на трима:
- Утре баница ще има,
кой ще я излапа?
- Аз! -
викнал първият завчас.
- Ще заколим гъска,
кой…
- Аз! - не го дочакал той.
- И ще опечем прасе… -
Пръв се той обаждал все.
- Утре кой ще е на оран?
Той подскочил ококорен:
- Е, все аз,
все аз,
все аз,
туй пък някой друг -
от вас!

ЛИСИЧЕ И ЛИСИЦА

Лисичето попитало лисица:
- Кажи ми, Лисо, като си хитрица,
ако ме хване кучето за крак,
как с хитрост да се отървавам, как?

Лисицата отвърнала тогава:
- Аз, Лиско, много хитрости познавам,
но ти една от мене научи:
не мяркай се пред кучешки очи!

ПОСПАЛИВОТО МОМЧЕ

(По френска приказка)

Говори се в народа, че
обичало едно момче
да спи до заран късна.
Веднъж в зори заварил
сина сънлив в кревата
и викнал му бащата:
- Стани, че пукна се зора,
отдавна слънцето изгря!

Подучено от мързела,
момчето обвинило
самото слънце мило:
- То много е избързало!