Асен Босев

ДВАМА СЪСЕДИ

Някога
някъде
нещо си казали
двама съседи
и тъй се намразили.

Стигат се,
срещат се
в път,
кръстопът,
стигат се,
срещат се
и си мълчат!

Но избуява
в сеното пожар,
вятър повява -
разгаря се жар.

Ето - в пожара
изгаря
кошара,
ето - пожара
хамбара
обгаря.

- Петко
съседко,
тичай,
беда!
Петко
съседко,
плискай
вода!

Рамо до рамо
плискат и двама.

Двама другари
в бедата дружат,
двама другари
пожара гасят.

С радостен глас
казва бай Спас:

- Жив да си,
здрав да си,
Петко
съседко,
че се притече
на помощ, човече!

Петко тогава
ръка му подава:
- Ако не дойдех,
ведно да гасим,
щяхме и двама
сега да горим!

СБЪРКАНО

Тръгнал бръмбар да оре.
Трактор кацнал на брезата.
Трактор ли орал?
Добре.
Бръмбарът го спрял в браздата.
Рекъл: - Остави това
тичане през тая шир,
тръгвай да пасем трева
двама в оня язовир.

Тъкмо взели да ядат
пиле, печено с трески,
бързо прелетял за яд
потен таралеж на ски.
Покатерил се на бук,
да си набере фасул,
па си пийнал зеленчук
и от риба песен чул.

Славейче пасяло в дол
и ревало: - Тук ела!
Но тогава черен вол
леко прелетял с крила.

Сбъркано било това ли?
Е, тогава, който бди,
нека сили да не жали
всичко в ред да подреди!

ЕСЕНТА ХИТРУША

Де ли се не мушка
есента хитрушка?
Зашуми и литне
през градини китни!

Нощем скришом брули
ябълки и дюли
и пилее в друма
пожълтяла шума.

Мята на гората
сърмена позлата,
птиците подгони
от гнезда и клони.

Носи на орача
печена погача.
Под лози се мушне,
тихо им пошушне:

- На ви като лани
алени гердани,
на ви и мъниста
като капки чисти!

Де ли се не мушка
есента хитрушка
и с кого тъдява
тя не се задява?

Свие от полето
право към звънчето:
- Тичайте, дечица,
с книгите в ръчица!

Тръгват ученици
в радостни редици.
Ех, ти, есен златна,
златна, благодатна!