За книгата на Диана Атанасова „Сухи цветя”

Красимира Василева

Книгата на Диана Атанасова „Сухи цветя”, издателство „Захарий Стоянов”, 2013 г., съдържа кратки разкази и есета. Краткият разказ е доста труден жанр, защото не разчита на интересния сюжет, а изисква психологическа дълбочина и философски поглед към света. Авторката е постигнала това - описвайки различни житейски случки през погледа на героините си, тя разкрива тревожното и драматично изострено съзнание на съвременната интелигентна българка. Сюжетните посоки в сборника са две. Първата е светът на интимните взаимоотношения, в който любовта е истинската вдъхновителка на живота, но често води и до дълбоки разочарования. Жената, която е способна на преданост и вярност, не винаги получава същото. Незачитането, подлостта, изневярата, грубостта на мъжа й нанасят дълбоки рани, които тя трябва да лекува сама.
Болезнената чувствителност, породена от несъответствието между вътрешния свят на героините и заобикалящата ги реалност, се проявява и в разказите от втората сюжетна линия, разкриващи моменти от контакта на индивида със социума. “Този свят не е за русалки и Андерсеновите приказки вече не са актуални.” - така завършва „Малката русалка” , един от най-кратките и най-силните разкази. Защото това е свят на погазени и загърбени морални ценности, в който хуманизмът се окачествява като ретроградност /”В последния ден” - творба, в която авторката достига до ярко сатирично изобличаване на съвременната реалност./
Така героините, често доведени до ръба на отчаянието, трябва да направят своя избор - да се примирят с тягостното си битие, да избягат в смъртта или да променят решително живота си и да се борят. В повечето случаи те избират промяната и борбата.”Сухи цветя” е книга за болката и надеждата, но болката е твърде силна, а надеждата - твърде крехка. Диана Атанасова обаче е избрала най-успешния начин да се бори с болката - като я опише и като посочи причините за нея. Така слабата на пръв поглед жена надраства личното си страдание и се превръща в сериозен изобличител на нравствените недъзи.
Още по-високо и категорично звучи гласът й в есетата за нашето време - време на превес на материалното над духовното, време на „програмираните хора”, в което ярките индивидуалности не се ценят, защото на гребена на обществената вълна са фалшивите „звезди”. Време, лишено от вяра в Бога и поради това кипящо от егоизма на първичните инстинкти, време на разпад на хармонията между мъжа и жената, защото социалната действителност ги уеднаквява и ги лишава от щастие. Време, в което чрез манипулациите и лъжата злото тържествува във всички сфери на живота ни и „дълбоките хора”/заглавие на едно от есетата/, които осъзнават истината, нямат думата. Но всъщност и това не е цялата истина, защото „дълбоките хора” все пак казват своята дума. Книгата „Сухи цветя” е едно от доказателствата за това.Тя завладява читателя най-вече с изстраданата и ясно изразена нравствена позиция на авторката. Както мъдро казва тя в едно от есетата си, „Диамантът си е диамант както вчера, така и днес, със сигурност и утре.” Единствено в това се състои оптимизмът на нашето трудно съществуване на хора в 21 век…