Анита Коларова

Размисли над повестта „Кучешко сърце”

„Истината е норма за себе си и за погрешното”
                                                            Спиноза

Горната мисъл на известния философ убедително обяснява позицията на Михаил Булгаков към революцията от 1917 година в Русия, която в учебниците по история в недалечното ни минало се пишеше с абревиатурата ВОСР. И за много хора си остана точно такава. Прави са мислителите, които приемат, че истината има две лица. Несъмнено тази революция не е била ИСТИНАТА на великия писател, критикуван за антисъветски настроения и действия, но е била ИСТИНАТА на много други хора. Булгаков остава в родината си от любов към нея, въпреки своята неприязън към новото време. Той подхвърля неслучайно в повестта „Кучешко сърце” следната реплика: „Господата избягаха в Париж!”. Иска ми се точно тук да цитирам и едно признание на поетесата Марина Цветаева с нейната човешка драма: „Как обичам Русия! Червената, бялата - цялата!” , защото двамата творци си приличат.
А Булгаков не е емигрирал като много други може би и за да създаде, и отвоюва, стъпил на родна пръст, своите велики творби, плод на талант, търпение е благородство.
Повестта „Кучешко сърце” /1925 г./ има три издания у нас. Първото излезе през 1987 г., „най-скучното” според един „писател” постмодернист време на България. /Справка - Георги Господинов, „Физика на тъгата”/. В това скучно време никак не скучаехме, а четяхме Булгаков. Имаше и руски книжарници, за да четем големи писатели в оригинал. /Такава книжарница има сега в Бургас, браво, бургазлии!/*
Според някои критици писателят не е долюбвал повестта си, но това няма кой знае какво значение.
Като сатирик и достоен събрат на Гогол, той често е бил под прицела на цензурата и забраните в младенческото време на СССР. При едно претърсване в кабинета му е конфискуван дневникът на писателя, а с него и точно тази повест, която дълго се е смятала за изгубена. Повестта е открита едва през 1991 г.

Дългът на сатирика, автор на емблематичния роман „Майсторът и Маргарита”, е пайоративно - художественото запечатване облика на болшевизма, изследван при лични сблъсъци, а и „поставен” под микроскопа на съвестта, както и отражението му върху интелигенцията на Русия.
Главните герои в повестта са професор Ф. Ф. Преображенски, световно светило в хирургията, неговият асистент А. И. Борментал, наричан още „ръфнатият”, „другарят Швондер”, председател на домсъвета, и бездомното куче Буби, пострадало на улицата и прибрано от професора, за да бъде използвано като „опитно зайче” с научна цел.
Екстериорът придава автентичност на онова време с лозунгите, с причудливите имена на улиците “Пречистенка”, „Обухова”, „Месарска”, „Мъртва уличка”, с цялата суматоха по тях, с деликатесните магазини по Охотни ряд, единствено достъпни за богатите. Класовата омраза понякога избликва спонтанно през мисълта на кучето и неговото чувствително кучешко сърце: „Дали да не ти захапя пролетарския мазолест крак?”- заканва се то на класовия враг.

Кучето изминава явна еволюция според авторовия замисъл. Преди да бъде прибрана на топло от професора, тази „дрипа” носи типично „пролетарско” съзнание.
Булгаков, бидейки хуманист, съзнателно избира за герой един помияр. Помиярът, както и човекът със съдба на такъв, знае много добре какво са тунелите към вътрешните дворове, заледеният асфалт и боклукчийските кофи. Но един ден мъките му свършват. Кучето Буби изтегля главната печалба от кучешката лотария, приютен в „чорбаджийския” 15-стаен апартамент на хирурга. Измит от слугините, обезпаразитен и обилно нахранен, песът ще заглади косъма.
Всичко това на фона на всеобщата разруха на старата система, на упадъка на „буржоите” и възхода на дивия пролетариат с неговото неглижиране на предразсъдъците, миналото, историята, традицията, морала и ценностите. Прекрасните цветя са махнати от первазите на прозорците, диктатурата на пролетариата оставя с калните си ботуши пресни следи върху мраморни стълбища и персийски килими. О, Господи! „ От Севиля до Гренада” - тананика за утеха шокираният лекар, когато не е на себе си от безсилие.
Верен на своя стил, писателят с гоголевско чувство за хумор разчита на точния език, на каламбурите, на пародирането и жалките нови абревиатури като МСПО напр. - Московски съюз на потребителните дружества, вместо просто месарница.
Кучето, като всяко куче, мечтае за салам:
„Салам?! /„Специален краковски”/ Господине! Ако бяхте видели от какво правят тоя салам, щяхте да заобикаляте магазина- „Отрова такава само Мосселпром продава”- Булгаков остроумно пародира рекламния стих на Маяковски „Нигде кроме, как в Моссельпроме” /Б. пр./
По същия начин държавата започва да „кръщава” и водката, националната „радост” на руснака.
В горния микротекст припознаваме, извинявам се, нашата и световна действителност, в която са царе соеви примеси и хранителни добавки от най-невероятен произход, както и гениалното изобретение на западните учени на ХХ век - генномодефицираните храни.

***
Портретуването и индивидуализацията са, както знаем, стихията на знаменития Булгаков. За модни аксесоари можем да броим на всяка страница калните ботуши, кожените куртки и пистолетите на комисарите. А ето и комичен портрет на доволно нахраненото куче, което се изправя на задните си лапи пред Филип Филипович, за да му направи „няколко метана като мюсюлманин по време на молитва”. Самият Ф. Ф., когато е ядосан мени цветовете на лицето си: „Моравината му стана жълта” и т. н.
Като на филмова лента тече остроумният диалог между хирурга и нахлулите в дома му представители на съветската власт, между които и една жена. Те строго държат да не ги наричат „господа”, защото са „другари”. Свежият хумор се постига от играта на думи, от различното тълкуване на фразата:
- След общото събрание, н а к о е т о  б е  п о с т а в е н въпросът /…/ за сгъстяването на апартаментите в сградата…”
- Кой върху кого е бил поставен? - викна Ф.Ф. - имайте добрината да излагате мислите си по-ясно.
- Извинявам се - прекъсна го Швондер, дошли сме да поговорим по повод на трапезарията и манипулационната. Общото събрание ви моли доброволно… да се откажете от трапезарията. Никой в Москва няма трапезарии.
- Дори Айседора Дънкан!- звънливо се провикна жената.
- …а къде ще трябва да се храня?
- В спалнята- отговориха му в един глас и четиримата.
Моравината на Ф.Ф. все да придобива сивкав нюанс.
- В спалнята ще се храня, в манипулационната ще чета, в приемната ще се обличам, ще оперирам в слугинската стая, а в трапезарията ще преглеждам пациентите си.
Ярки, грабнати от действителността комични ситуации, истинско удоволствие за читателя!
Като всяка жива твар, кучето трябва да се разхожда и затова му е нужен нашийник.
Булгаков ловко използва нашийника с алегорична цел, наричайки го по езоповски и за благозвучие гердан. Кучето се чувства като арестант с тази си „украса” и, минавайки по улицата покрай своите събратя-помияри, сякаш чува с угризение как го наричат на своя кучешки език „лакей” и „богаташка подлога”. Много скоро, както би трябвало да се очаква, то осъзнава, че е вече „ важна особа и оправдава народната поговорка „Храни куче да те лае”.
„Герданът е нещо като чиновническа чанта” - пише Б., не пропускайки да клъвне болшевишката номенклатура, а и всяко бюрократично съсловие. Точно на това съсловие са изобретение абсурдните понятия като „главриба”, „културотдел”, „домсъвет”, НЕП и много други, за които по-горе стана дума.
Същата тази бумащина и бюрокрация издига в култ ДОКУМЕНТА, превърнал се в най-важното нещо на епохата и преобърнал много човешки съдби, подхранващ щедро и без това вековно съществувалата в Русия корупция. Нужни са регистрация, отчетен картон - да не те броят за дезертьор и от който да се вижда, че си „трудов елемент, а не враг…” и още много излишни измишльотини…
Фантастичните елементи в повестта, познати ни още от „Майсторът и Маргарита,” са в центъра на произведението. Извършена е първата в Европа операция „по проф. Преображенски”. Според историята на трансплантацията първото присаждане на щитовидна жлеза е направено от швейцарския Нобелов лауреат Теодор Кохер през 1889 г., много преди написването на „Кучешко сърце”. Екстрактирани са семенните жлези на Буби и вместо тях са му присадени мъжки жлези с придатъците и семенните каналчета, взети от починал млад човек. Екстрактиран е придатъкът на мозъка-хипофизата, и заменен с човешки от гореспоменатия мъж. Целта е да се изследва възможно ли е подмладяването. Но! - резултатът е неочакван.
Кучето се изправя на задните си лапи! То проговаря!
Кучето вече няма кучешко сърце, а  ч о в е ш к о, най-лошото нещо, което би могло да се случи. И нищо не говори в полза на човека, макар че „Човек би трябвало да звучи гордо” /Горки/
Кучето става човек, но с животински навици, които трудно могат да се изкоренят. Лабораторно създаденият хомункулус е примитив, съчетал отвратителните качества на своя донор като нахалство, грубиянство, безочие, лош вкус, крадливост, склонност към разврат, фамилиарност, които по-късно, оказва се, превръщат живота на създателя му в ад. Новият човек е усвоил думи и изрази типични за времето, в което е роден, като „мръсник”, „слез от стъпалото”, „ ще те науча аз”, както и любовта към водката… Същият ще чете кореспонденцията на Енгелс с Кауцки, но ще се окаже, че от „прочетеното” е разбрал „най-същественото”: „Майката му е всичко да се раздели поравно!”.
Този типичен Франкенщайн, симбиоза между животно и човек, с гръмкото име Полиграф Полиграфович Бубев си създава удобна биография на червен командир, ранен в бой с пълчищата на Колчак, за да се издигне до „завеждащ отдел за прочистване на Москва”. Чудовището съсипва с непрестанните си хулигански простъпки реномето на своя създател. Вестниците са в стихията си, плъзва слух, че е копелето на професора!
Така стигаме до същността на литературната творба - създаването на примитива, наречен пролетариат, и довеждането му до класова омраза, стигаща неописуеми размери, довели до кръв, е дело на самата система, на царизма, на разночинците, на руската буржоазна интелигенция с нейната откъснатост от народа и пасивност, за които говори и А. П. Чехов. Откритието на проф. Филип Филипович Преображенски е обезсмислено, духът е пуснат от бутилката.
Грешката трябва да се поправи!
Контрастите беден-богат не са прикрити ни най-малко. Това още повече извисява на Михаил Булгаков.
Хуморът на Булгаков е полезен за преодоляване на бедствията, до които довежда времето. Той минава през ирония, сатира и сарказъм, но остава при дружелюбната насмешливост и има за всички лечебен ефект.

—————————–

* В Бургас сега живеят вече няколко хиляди руснаци.

Михаил Булгаков. „Кучешко сърце,” Enthsiast, 2012, София