ГЕРГЬОВЧЕ
ГЕРГЬОВЧЕ
Запомнил съм - в най-хубавия ден,
сега наричан празник на овчаря,
събуждаха ни рано сутринта
и пращаха ни да берем гергьовче.
Едва ли ни е идвало наум
да питаме защо са го нарекли
на името на силния светия.
А още повече защо цъфти
на празника и после прецъфтява.
Наум не ни е идвало да питаме,
но ние се прибирахме с букети.
А майките ни правеха венчета
за агънцата, блеещи обречено…
Когато аз за първи път видях
как колят агънце, заплаках горко…
Но после свикнах.
А дали гергьовчето
цъфти все още - трябва да узная.
Кошарите ни блеят за овце…
МИР
Какъв е тоя глад за красота
в очите, човече ненаситен?
Нима не си доволен?
Ето - на трийсет лазарника
дете, жена и дом си имаш
и радост, за която
баща ти цял живот бори се…
А доби смъртта си.
Поете,
ти, човече божи,
пази го тоя свят
и оня
на ближните си го пази,
ако си силен.
Че иначе ще се наложи
нов да се твори.
А няма да е лесно
от пръснатата диня на Земята
да се сбере отново цяла
и дръжката й да се пресади
в хармана на звездите…
Ах, дано не се наложи!
Защото семките не зная
как ще съберем…
