„ОКУПИРАЙ”
(Размисли за книгата и нещата около нас)
Ноам Чомски е познато име в целия четящ свят, а самият той уважаван от хиляди просветени хора и мразен от тези, за които няма нищо по-важно от статуквото.
Когато ИК „Труд” пусна тази година книгата му „ОКУПИРАЙ” в превод на Цветелина Тенекеджиева, интересът към нея се оказа оправдан. За правилното й разбиране обаче е нужен морал, дума загубила напоследък своя смисъл. Защото за морал говорят и много аморални хора!
Книгата се открива с възпоменателната лекция на Чомски за приятеля Хауърд Зин, поставил основите на движението „Окупирай Бостън”, щата Масачузетс. Кратко, сдържано авторът изказва съжалението си, че той не е вече между живите, за да види как се разраства делото му в целия свят.
Това е сборник от статии, кратки, ясни и делови по същество. Те носят заглавия като „За историята на щатската икономика”, „За работническата класа”, „За банките” и т.н.
В първата статия се изтъква ролята на трудовите съюзи, като напр. КИО /Конгрес на индустриалните организации/. Тези съюзи се оказват истински бич за индустриалния свят. В резултат на народния натиск се появява Програмата на Рузвелт „Нов курс” /New DeaL/. И това са 70-те години, доста тъмни времена, но очакването на хората, че ще си стъпят на краката, е още живо.
Авторът прави сравнение с 21 век. Той признава, че сега положението вече е критично. Владее страх, дори отчаяние и той търси причините.
Между 50-те и 70-те години банките все още служат на хората. Обособява се средна класа. Това е добре платената работническа класа. Тя води „не по-малко сносно съществуване от тези с най-високи доходи, т.е. не личат пропасти между бедни и богати.
Повратът се усеща в началото на 70-те. Причини - деиндустриализация, разрастване на финансовите институции и задгранично производство.
Компютрите, информационните технологии, иновациите, започнали през 50-те, 60-те г., създават по-късно един порочен кръг-съсредоточават средствата в ръцете на финансовия сектор.
Следват главите „За политиката и парите”, „За икономиката”, „Плутономика и прекариат”*, „Към работническата окупация”, „Климатични промени и ядрени оръжия” и мн.др., в които ученият доказва, че „…времената са тежки за мнозинството от населението, или за 99% от него според концепцията на движението „Окупирай”. А има изгледи да се влошават.
Възможно е - пише той - да сме изправени пред период на необратим упадък”. Чомски дава пример със „Ситигруп”, една от най-корумпираните корпорации, която приканва хората да внесат парите си в „плутономически индекс”. Според тях светът се дели на 2 блока -„плутономиката и останалата част”. Към първия спадат богатите, които купуват скъпи стоки, влагат пари в стоковата борса. Другите ДА ВЪРВЯТ ПО ПЪТЯ СИ!
Концепцията „Окупирай!” и нейното движение са първата истинска масова реакция, която може да спре разрастването на несправедливостта.
Между въпросите, отправени към Чомски в поместените интервюта, има такъв: “Доколко е вероятно управляващата класа в Америка да разгърне отявлено фашистката система?”
Чомски отговаря отрицателно. Още около преди век, казва той, най-демократичните тогава държави Великобритания и САЩ стигнаха до извода, че вече не „МОГАТ ДА КОНТРОЛИРАТ СЪС СИЛОВИ СРЕДСТВА” и вместо сопата, сега са се насочили към КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРОДНАТА МИСЛОВНОСТ! Ето защо са тези пошли филми, шоута, чалга, конкурси за мис и мистър, всякакви глупави игри и най-вече всеобщото подслушване и воайорство- формати, телевизионни и други прояви като гей-парадите. Такива вече има и у нас, насърчавани от посланиците на САЩ. Определени среди измислиха „празници” като „София диша” , „Протест срещу нечетенето”** и безконечния студентски протест.
Книгата е ярък памфлет. Той откровено говори, че здравеопазването в САЩ е в плачевно състояние, че то е МЕЖДУНАРОДЕН СКАНДАЛ ОТ ВИСША КЛАСА! Заради милионите здравно неосигурени хора.
Чомски подчертава, че в САЩ поне от 150 години се полагат усилия да се втълпи на хората една изключително тежка за внедряване идеология с мото: „ГРИЖИ СЕ ЗА СЕБЕ СИ И ЗАБРАВИ ЗА ОСТАНАЛИТЕ.” Айн Ранд е авторката на радикалния й вариант. Нима протестиращите студенти, колкото и да са умни, но без собствен опит и рани от жизнени „опарвания” знаят? Нима те носят зараснали белези в плътта си от тези опарвания, за които е писал поетът?
С разкритията на Едуард Сноудън имиджът на САЩ в Европа и света драстично спадна. Протестът против подслушването се насочи и срещу партия ГЕРБ по същата причина.
Компрометираните решиха, че е време да се действа. ГЕРБ, като и по-малки партии , неуспели да влязат във властта, но жадни за ВЛАСТ, се обединиха в мерзък сценарий, при който отрицателната енергия, идеща от САЩ, показваща упадъка на имперската икономика, затънала в дългове, трябваше да се превърне в положителна за тях. Императивът „Окупирай!”, ехо от САЩ, трябваше да прерасне в мото на малобройно, но безконечно студентско движение, насочвано и дирижирано от университетски преподаватели неолиберали, уж срещу корпорациите, а в същност срещу НЕУДОБНОТО НА ТЯХ ПРАВИТЕЛСТВО. За компенсация. На обикновените хора им писна от ТЪПАНИ, барикади, свирки и площадни нон сенс изненади!
Младите и образовани, но манипулирани, хора решиха, че могат за издигнат лозунга „За повече МОРАЛ” и „СВОБОДА”, превръщайки свободата в свободия, защото никой с нищо не ги е ограничавал. Как, питам се, съвместиха искането си за повече свобода, оковавайки във вериги Алма Матер , недопускайки там техните колеги, които искат да учат и не мислят като тях? Не са ли веригите вечният атрибут на робията, символ на РОБСТВОТО? Не са ли доброволни роби тези, които не допускат другомислещите студенти в университета, но посрещат там с отворени обятия посланика на САЩ? Какво прави той при тях освен инструктаж, което е безкрайно обидно. Мили млади хора, къде е гордостта ви?
Разкривени от злоба лица не покриват моята представа за красивата младост. По една от телевизиите на 12 ноември видях истински красивото лице на певицата Оля Лечева, съпруга на известния музикант Иван Лечев, която съвсем реалистично се изказа против незабавни избори по съвсем прагматични причини - липса на пари в една обрулена държава, която не може да си позволи перманентни избори за задоволяване капризите на хора, жадни за власт.
Аз мисля същото - правителството трябва да бъде оставено да работи, а властолюбците да почакат търпеливо. България има да решава ужасно много проблеми и без това. Опозицията да се вземе в ръце, да влиза в Парламента, да дава конструктивни предложения!
———————————————————-
* В наши дни светът наистина се разцепва на „плутономика” и „прекариат” - 1 % срещу 9% „Изваждането на корпоративните пари…”
** Нечетенето у нас като масова проява започна след безумното поскъпване на книгата и превръщането на книжарниците в банки, бинго зали и кафенета.
