НАЧАЛОТО Е СЛОЖЕНО. КАКЪВ ЩЕ БЪДЕ КРАЯТ?

Георги Н. Николов

На 9 ноември т.г. в София бе учредена Националистическа партия на България, която веднага си спечели врагове. Протестите им включват страховете, че тя е част от международната неонацистка мрежа „Кръв и чест”. Че включва групировки на бръснатите глави (скинхедс) и на футболните агитки (ултраси). “Атаките срещу нас са, защото се страхуват. Ние сме антисистемна партия и се противопоставяме срещу всички партии на статуквото. Приписват ни се неща и събития, които се случиха последните няколко седмици в София, а ние нямаме нищо общо с тях.” Това коментира представител на партията, заявявайки, че ако получат властта за никого няма да има безнаказаност и равенството пред закона ще бъде гарантирано. Но, думите са едно, а човешките страхове - нещо съвсем друго. Във въздуха замириса на кръв и на надигнала се ксенофобска вълна, която все някъде ще се стовари с цялата си тежест. Заваляха сигнали пред главния прокурор и други висши инстанции, че партията е незаконна, антихуманна и противоконституционна. Напълно вярно. С тези редове аз също не одобрявам човеконенавистничеството, саморазправите и расовата сегрегация. Но припомням, че случилото се е плод на официалната ни правителствена политика спрямо „бежанците”, „страдалците” и пр. нахлуващи у нас емигранти от разни затънтени кътчета на света. Тази политика отначало беше под героичното мото „дръж ми шапката”- все едно, че пресичащите неохраняваната ни граница тълпи вършат нещо нормално и няма защо да се отваря дума за това. После се трансформира в статистическо посрещачество с гарантираните за издръжка на калпак 1100 лв. и 65 лв. джобни, а сега надмина себе си. Защото се превърна в политика на невръщане на тези човеци кой откъдето е, говори се за уседналост, интеграция в обществото, работни места и което най-ни „радва”: подобряване на демографската картина и калпавия български ген. Досега и до края на календарната година общо над 23 млн. лв. заминават за кътане на бежанската вълна у нас. Която е недоволна и претенциите й растат лавинообразно. Пригласят им нашенски хуманисти, питащи къде е прословутото славянско гостоприемство. Напомнящи, че и преди сме приемали бежански потоци. Размахващи снимки на разплакани дечица под падащите бомби на Башар Асад (обявил четвърта по ред амнистия, за който факт у нас упорито се мълчи) и цял още набор умилителни причини да не се дразним. Както винаги, българското общество е разпокъсано от разни мнения за бежанците - от „за” и „против”, до „все ми е едно” и „България на българите”. Естествено, обикновеният нашенец няма как да не се дразни. За него грижи се полагат единствено в неопределеното бъдеще. Работните места стават все по-малко. Официалният ръст на безработицата е 12%, което е опашата лъжа - всеки ден на улицата се оказват нови неволници и все повече фирми затварят врати. Минималната работна заплата от 310 лв. е под прага на бедността, а минималната пенсия от 155 лв. - вид подкана получателите й да умират по-бързо. Човешкият поток у нас е устремен в две главни посоки: зад граница, или към гробищата. Тези, които остават, нямат никаква надежда за по-ведро „утре”. Новият бюджет отсега дава заявка за бърза актуализация. Защото главните препъни камъни в него: публична администрация, здравеопазване, образование, социални дейности, така и не бяха реформирани, освен на приказки. Корупционните схеми в тях все така ще лапат пари без практически резултати, все така чиновническите пълчища ще се сменят от „ваши” на „наши” и все така времето ще отбелязва ужаса на българския делник. Здравната каса прилича на официален некролог, а и защо не - тя е монополист и може да си прави каквото пожелае. Главно майтап с онкоболните, с възрастните хора, с децата с тежки увреждания и т.н. Сетих се, че имаме и армия, но не се сещам за какво ни е. Средства потъват и там, а ако бъдем нападнати, дали славните щатни солдати няма да си спретнат състезание по-бързо бягане с препятствия? Отделно имаме агенции, дирекции, звена и всякакви държавно-туморни образования, гълтащи напразно средства. Вече имаме и бежанци, на които оказваме гостоприемство, макар че уж вече намаляват. Откакто границата взе да се пази, преминаващите я тълпи не са по-многобройни от 400 човека на нощ. И това е нещо, а дали турските граничари си разправят вицове за нашата охрана, още не съм чул. Но знам, че вицовете за управници отстъпват главоломно място на матерни мръсноругателства. Народното събрание се радва на 11% рейтинг - на какво отгоре? Там не престават игричките на кворуми и вотове, на взаимни обвинения и закани кой ще ври в пъклото. Плащат се луди пари за политически митинги, искащите оставка пуснаха корени пред Парламента, а темата за рухналата икономика така и не се подхваща. Няма инвеститори, нито нови работни места, нито дори намек, че нещо ще се прави в тази област. Страната прилича на обрулен от политически вихрушки кър, в който се гонят за саморазправа овластени, ала несвестни люде. Ние пък се гърчим под нозете им и спорим за кого да гласуваме на следващите избори. В такава обстановка най-много страда младото поколение на България - безработно, нежелано в родината си, гощавано с празни обещания, разминаващи се драстично с реалността. Те търсят своята реализация, подплатена с разбираемо негодувание от ставащото у нас. Бащинските грижи за „бежанците” идват в повече и Националистическата партия им се струва справедливия рупор, от който да бъдат чути. Защото липсва алтернативна партия и алтернативна вътрешна политика, която да ги забележи. Да ги подкрепи нравствено и професионално и да ги направи добри българи. А ксенофобията не вае от човеците хора, а зверове. Лошото е, че няма кой вече да я спре. В това число - и полицията. Още по-лошо е, че вече не само младите хора са привлечени от нея. И тя се превръща в социален протест, стаяван твърде дълго, но орисан да избухне. Някой сеща ли се за това? Някой по висшите етажи на властта взема ли мерки? Не, разбира се. Е, щом е така, защо се сърдим, че се е пръкнала поредната националистическа партия?
На този фон мюсюлманското ръководство у нас си иска 90 имота, бивши джамии, а от скромност и прилежащи уж площи из градовете, обработваеми земи и всичко, струващо им се с чалма и фередже. Че почти всички бивши джамии са строени върху християнски храмове, няма значение. Както и фактът, че собствеността им е законово и документно уредена с държавата още преди век. Целта е ясна: получените джамии ще станат действащи, немалка част от циганското население ще започне пак да се турчее и османизирането на държавата, както става в Македония, ще е предречен факт. За който много ще спомогнат измислените бежанци, почти всички изповядващи исляма. Затова са и у нас, вместо в Саудитска Арабия, Йемен, Кувейт и други близки тям страни. България трябва да стане по нечие нареждане мюсюлманското гето на Европа. Дълбока заблуда е, че тези „страдалци” ще се интегрират в българското общество. Фактите показват, че навсякъде в Европа те се капсулират, строят джамии, не приемат гражданската власт и се дистанцират от нея. И се опитват да доминират над установената й законност чрез духовните повели на Шериата. Все още е пресен примерът как в Германия поискаха рамазанът да бъде обявен за общонационален празник и подариха на всеки немец екземпляр от Корана. Примерите не свършват дотук, а нашите проблеми тепърва започват. Правителството е слабо, с много нацвъкани от ГЕРБ проблеми и подводни камъни. Всяко следващо ще е още по-немощно и послушно, докато окончателната колонизация бъде оповестена официално. При държава разграден двор, със сервилни политици, без икономика и селско стопанство, с главоломно намаляващо, смачкано население, това е лесна работа. След години ще сменим герба и официалния език, а защо да не станем и анклав? Е, времето ще покаже. Все още има корави българи, както в село Телиш, но колцина са? Ще видим. А на еврорадетелките за демографско подобрение на страната ще кажем: „Дами, включете се активно, дайте личен пример с вдигнати поли! Ние ще ви ръкопляскаме с презрение, каквото заслужавате с подлите си внушения.” Защото всяко прекалено нещо е вредно, а мрачните облаци над България стават все по-гъсти. Идва и гладна, безработна, битово непосилна зима. Според мен - взривоопасна, с много шамарено плющене. Тогава ще видим бабите в панталони по държавните върхове за интеграция ли ще приказват, или за сигурни скривалища. Където да опазят от справедливия народен гняв безкрайно грешните си, подли управленски кожи…