ДЖОДЖЕН
ДЖОДЖЕН
И там се крие нещо във гърнето,
сред тъмните планински доби…
Oт мащерки ухаят ветровете,
с коприва къкри жилото на боба.
Смехът е бистър в скалните потоци,
разпръскват въглени очи на огън…
Тук виното до капчица се точи
и глината в хайдушки танц се рони.
Дали ще може някой да повтори
магията на тези диви бдения -
звездите с планините се просторват
в едно космическо проникновение…
Там времето без шум продънва тъпан
за още незаспалите чукари.
Отдавна мерудията е счукана.
А свършеният боб
се вари…
БЕЗВРЕМИЕ
Отново дишат
рилските простори…
Огньовете отдавна са запалени
и кестените вече са опечени.
Приятелите са се разположили
и всеки
е потънал в себе си.
Звездите се оглеждат в нас отвсякъде
и ние се оглеждаме
във тях…
Дали тук има някаква мистерия -
все някога ще бъдем ние
горе,
а те звездите светят, мигат,
падат -
счупени крила за звездобройците…
КВАРТАЛ НАДЕЖДА
Чудесно е когато зазвъни
трамвайна релса
миг след полунощ…
Тогава аз се сресвам
както винаги
в огнивото на лунната пътека
и грабвам първото такси,
зеленооко като мрака
към острова Добра Надежда.
Там имах няколко любими,
които още са деца
на престарелите си майки,
там имах някакви приятели,
които вече съм забравил,
но спомням си,
че пият бира.
Там всеки тротоар е скъсан
oт ритане, фунийки,
топчета.
Но топките, останали в градините
на лошите ни чичковци,
отдавна вече са се пукнали…
Във къщата,
където се родих,
стопанинът от Сирия се върнал
и дворът е неземно припознат
с домати, краставици, праз
и пуйки…
Оглеждам се - защо ли няма никой,
тук-там кипеше всякакъв живот
от петък май ракията е свършила
изгряваше мъстиков понеделника…
Било ли е билото аз не знам,
дали съм сбъркал времето
не помня.
И хващам първото такси -
зеленооко като преждата.
До следващия остров,
може би,
а може би
до другата
Надежда…
