Ружа Велчева

ЕПИТАФИЯ ЗА ЕДНА ЛЮБОВ

Сгушени
във ласкавите пазви
на нощта
отпиваме на глътки
много бавно
виното на спомените
дори щурците
тези палави свирци
са скрили
вълшебните цигулки
под листата на петуниите
така е тихо
като в храм
далече долу на брега
морето
притаило дъх
флиртува мълчаливо
със делфините
луната
старата сватовница
приседнала на перилата
на балкона
очаква да се сбъднат
предсказанията й
но тя напразно чака
чудо няма да се случи
годините
отдавна заличиха
верните пътеки
и само отломки
от миналото светят
като блуждаещи огньове
в блато
смирение покрива страсти
обвинения и минали вини
на масата за трима
на празното место
като мираж
ни се усмихва
нероденият ни син
той вече всичко ни е опростил
остава само
да се спусне
вечността
и там тя да ни събере
завинаги…

ЕСЕННА БАЛАДА

Аз съм ЕСЕН,
страннико…

През пролетта и лятото
очите ми
пчелички работливи
събираха цветен прашец,
нектар
и светлина
и сега
с този вълшебен балсам
могат да изцерят
раните във душата ти…

Аз съм ЕСЕН.

Ръцете ми
плодоносни клонки
крият сладостните плодове
на Земята
и могат
да заситят
глада на душата ти…

Аз съм ЕСЕН,
любими…

Устните ми
свят олтар на думите
лепнат от нектара
на святи желания,
тайни
и благослов…

Аз съм ЕСЕН.
Прегръщай ме сега,
защото може утре
ЗИМАТА
да ме заключи
в леден саркофаг
и ще съм само
топъл
нежен
спомен…

Аз съм ЕСЕН,
страннико…

Обичай ме сега.
Утре
ще е късно.

ЖЕГА

Една слънчасала от маранята мравка
със сетни сили тегли
житната ръкойка
капчиците пот
се стичат кротко
от вратлето й
и напояват щедро
напуканите устни
на земята

КАМЪЧЕТА

Разплитам нощем
кълбото на душата си

По сребърната нишка
слизам
във преизподнята на спомените
за илюзии
любов
и битки

Изгубена
пресявам дълго
пясъка
и времето ми пуска
в шепата
безценни камъчета
мигове на щастие

Ако не мога
да се върна
по тях ще ме откриете
по тях ще ме спасите…