„КОГАТО ГОСПОД-БОГ МЕ Е СЪЗДАЛ…”
„Вън от рая” се нарича новата стихосбирка на Ружа Велчева, издадена от Регионална народна библиотека „П. Р. Славейков” - Велико Търново, 2013 г. Тя е триезична, а преводите на английски и испански език са дело на самата авторка. Книгата е изградена от три части: „Морска сага”, „Хайку-ветрило”, „Очи на юг”, които взаимно се допълват тематично и емоционално. Доминираща, обаче, е първата част, придаваща „морски” облик на сборника. Маринистичната лирика по редовете е едновременно автобиографична, загатнато битова, пейзажна, интимна. Природният феномен е осмислен като ласкав събеседник, създател и пантократор на човека. Той може да бъде докоснат от тленната ни същност така, както се докосва вечността и само мисълта може да му бъде равностоен другар. Смяната на сезоните край брега напомнят за бързия бяг на живота, минаващ край нас неусетно със смокинов аромат, а после - с тегобите на старостта. Ружа Велчева не е случаен наблюдател на морето, а негова емоционална частица. Взрив от чувства, цветно багрещи познатата броеница на делничните дни. И едновременно - изповедник на съвременника. Често гонещ облечени в златен варак миражи, пред които то остава невъзмутимо. Над всичко, забулен в нега, е разперил криле хоризонтът - символ на планетарната безбрежност. Пред която се прекланят всички поколения в своя биологичен кръговрат, без някога да го достигнат. Хоризонтът, символ на единството между време и пространство, олицетворява безсмъртието, към което винаги се стремим, но то е дар за други. Може би така е по-добре. „Жадувам да прекрача хоризонта. - споделя Ружа - А душата ми е флаг на този бряг…”
Философска иносказателност е вплетена и в образците на хайку - жанр, овладян и възприет от авторката за мъдро общуване със света. Конкретиката на заглавията е преднамерено мамеща, споделеното - задълбочен разрез на съществуването ни в обятията на природата и Бог. Може би е и подкана да напуснем удобните делнични черупки. Да се взрем в необята и да се впишем в енигматичната му същност. „Ветрилото” е повик да се отърсим от грубостта на битовизма. Да си спомним, че сме освен хора - и личности, всяка със своя неповторима индивидуалност. Образ и подобие на Създателя, кодирано да се развива, търсейки красотата на живота:
Друм към небето
танцуват боси нозе
пее душата
„Полет”
Лириката на Ружа Велчева е неспокойна, готова да приеме предизвикателствата на света. Тя е търсеща и очакваща взаимност, за да сподели чувствата, които определят същността на творчеството й. Често срещани символи са слънцето, морето, вятърът, виното, залезът - палитра от внушения за смисъла на съществуването. Понякога в редовете се прокрадва конкретика, когато авторката се връща към своите „варненски” спомени. Пред очите на читателя добива пластична реалност уличната гълчава, ласкавата целувка на соления бриз и мелодията на южни песни. Книгата е изповед на жена, несъгласна да се преклони пред неумолимия ход на времето. И както то е вечно, вечни трябва да останат любовта и парещата тръпка на греховното очакване, далеч от строги скрижали и вехти правила. Вечен - безкраят на природата. Вечно - човешкото „аз”, несъвършено и толкова наивно в стремежа си към безсмъртие. Самото заглавие на книгата „Вън от рая”, подсказва за творческите търсения на авторката. Нека разгърнем страниците и узнаем какво има далеч от неговите победени стени…
