ПРОЛЕТ
Какъв хубав слънчев ден! Небето е ведросиньо, никакви облачета по него! Слънцето грее и те гали, и те милва по лицето, по ръцете. Иска ти се да се изтегнеш на полянката и да си подремнеш на припек. Но време за дремане ли е сега? Цялото село е плъзнало на работа по кооперативните блокове, по дворища, градини и лозя.
Под стрехите на училището се вият и чуруликат пъргави лястовички. Те поправят и изграждат старите си миналогодишни гнезда. Слагат, лепят с човчиците си по мъничко кал и ги изграждат. А на вековния оголен бряст пред училището са кацнали на гнездата си два щърка и хлопат ли, хлопат един след друг с дългите си клюнове.
- Добре дошли, добре дошли! - викат им отсреща няколко деца.
Жужат из въздуха хиляди и хиляди пчелички. Всички кошери в селото са се разшумели. Скоро вече ще почнат и да се роят.
Цъфнали са черешите и крушите, а сливите отдавна са и прецъфтели.
Едно теленце и едно агънце лакомо хрупкат сочната тревица до един плет. Теленцето подгонва беличкото къдрави агънце - иска да си поиграе с него.
„Пиу-пиу” - писукат около майка си десетина пухкави пиленца.
„Кът-кът-кът” - приканва ги старата квачка и тича към коритцето с вода - някакво ощърбено дъно от строшена стомна.
Пиленцата се спускат по нея и почват след малко да дърпат на всички страни някакво чревце. Едни от пиленцата се изплъзват и смешно се търкулват назад.
Ей там вляво, зад оградата, е градината на Владкови. Майката на Владко копае бързо-бързо, без да се изправя. И Владко е там. Между две ябълкови дървета е опъната люлка от вълнена черга. В люлката сладко спи малкото братче на Владко. Владко тича из градината и се мъчи да лови пеперуди. Откога тича той нагоре-надолу и нищо не може да улови. Но ето! Най-сетне настигна една! Червеничка, шареничка… Хоп! - похлупи я под бялата си шапчица.
- Мамо! мамо! - завика Владко. - Улових я, улових! Каква е хубавичка! Каква е шареничка! Ей сега ще ти я покажа!
И Владко почна да подига полекичка, полекичка шапчицата си и да си пъха ръката. Ето… ей сегичка ще я пипне той за крилцата! Още мъничко… А сега!
И като дигна шапчицата, не намери никаква пеперуда…
1966
