ДЕН ОБИКНОВЕН
ДЕН ОБИКНОВЕН
Деветмесечен, цял ден в леглото,
рови в играчки синът като в кюп.
Нека свиква - нали и в живота
ще му се струпва всичко накуп.
А аз на бавен огън се пържа,
до гуша в свои неща забит,
и все се мъча в едно да вържа
изкуство, служба, семейство, бит.
Все съм нащрек какво ще ме емне
ту на една, ту на друга страна.
Нова играчка от сума време
не съм му купил нито една.
Днес из леглото синът се рови
разочарован, ядосан, смутен,
че и на него нищо ново
не му поднася новия ден.
Струва ми се, чак ще заплаче
или ще проговори дори:
та-ти, кажи ми със стари играчки
как се играят нови игри?
1982
НОЩ
Синът ми спи. Жена ми също.
Но пак с едната си ръка
дори насън сина прегръща.
Запомнил съм я все така.
А с другата ръка ме чака
понякога и до зори.
Напрегната, с опънат лакът -
до днес не се ли умори!
Дори след време да изстине
към мен доброто й сърце,
ще виждам като сред пустиня
мираж от нейните ръце.
В света - и малък, и огромен,
в живота - дълъг или къс,
аз все така ще я запомня:
като разпъната на кръст.
1981
