Всеволод Анисимович Кочетов, руски съветски прозаик, общественик, патриот и държавник, е роден на 4.02.1912 г. в град Новгород на 22.01.(4.02.)1912 г. в град Новгород. Баща му е саратовски селянин, служил 25 г. в царската армия като обикновен войник. Майката е дъщеря на селски дърводелец. Писателят е осмо, последно дете в семейството. Детството му  минава в Новгород, където учи до 15-годишен. През 1927 г. се премества в Ленинград при по-големия си брат, който по това време учи за инженер в институт за транспорта. В Ленинград Кочетов завършва 7-годишно училище, работи като хамалин на пристанище, в корабостроителница, завършва селскостопански техникум (1931), след което 5 г. е агроном в селски совхози, а от 1935 г. е научен сътрудник в селскостопанска изпитателна станция край Ленинград. През 1938 г. става журналист - кореспондент на вестник „Ленинградская правда”. В годините на Великата Отечествена война е журналист, сътрудник на вестниците от Ленинградския фронт, прекарва в Ленинград 900-дневната обсада на града. Член на ВКП(б) от 1944 г. През 1946 г. се появява първият му разказ „По бреговете на Нева”. В следвоенния период се заема с писателска дейност - издава повестта „На невских равнинах” („По невските поля”, 1946, преведена на български през 1971 г.), „Предградие” (повест, 1947); „Невско езеро” (повест, 1948); „За кого свети слънцето” (повест, 1949, нов вариант - „Професор Майбородов”, 1961); „Черти на характера” (1949); „Под небето на родината” (роман, 1950), „Журбини” (роман, 1952, Сталинска награда, екранизиран 1954 г., над 20 преиздания), „Другарят агроном” (1952), „Братя Ершови” (роман, 1958), в който подлага на критика хрушчовото „размразяване”, „Младостта е с нас” (роман, 1960, 1972); „Ръцете на народа. Из китайския дневник” (1961), „Секретарят на обкома” (роман, 1961, екранизиран 1964), „Ъгъл на падане” (исторически роман, 1967, 1986, екранизиран 1970), „Нови адреси” (1969), „Какво искаш?” (роман, 1969), който предизвиква остри ционистки критики зад граница. След публикацията на романа в сп. „Октябрь” № 9 - 11, 1969 г. масонската цензура не разрешава отпечатването на книгата в Москва и тя е издадена в Минск по нареждане на лидера на Беларус П. М. Машеров. Когато през 1980-те г. излизат събраните съчинения на Кочетов романът „Какво искаш?” в тях липсва, не е допуснат от цензурата. От 1955 г. живее и работи в Москва. Секретар на ленинградското отделение на СП (1953-1955) и член на ръководството на СП на СССР от 1954 г., главен редактор на „Литературная газета” (1955-1959), на сп. „Октябрь” (1961-1973). Член на Централната Ревизионна Комисия (ЦРК) на КПСС. Помага материално на редица нуждаещи се писатели (напр. на Василий Шукшин). Награден с два ордена „Ленин”, ордени „Октомврийска Революция”, „Червена Звезда”, медали. Самоубива се, болен от рак, на 4. 11.1973 г. , според друга версия (Фьодор Разаков - „Индустрия на предателството, или киното, взривило СССР”, 2013) е премахнат от либералите-западници. Погребан в Новодевичето гробище в Москва. Посмъртно излизат „Публицистика. Спомени на съвременници” (1977), „Щафета на поколенията: статии, очерци, изказвания, писма” (1979), „Ленинградски повести” (повести, разкази, 1981); недовършеният роман „Мълниите удрят по върховете” (1983); „Улици и траншеи: Записки от военните години” (1984); Събрани съчинения в 6 тома (1973-1976), преиздадени през 1987-1988 г. От 1977 г. в Новгород на рождения ден на писателя се провеждат веднъж на пет години Кочетовски четения.

Публикации:

За Всеволод Кочетов:

ВСЕВОЛОД КОЧЕТОВ/ автор: Фьодор Раззаков/ брой 55 октомври 2013