Петър Анастасов

Дядо и Лалка тръгнаха за ягоди. Знаеха една полянка, на която миналата година бяха напълнили кошничките.
- По-бързо, дядо! Децата ще намерят нашата полянка и ще оберат ягодите.
- Не мога, дъще, по-бързо. Стар съм.
- Да минем тогава направо през гората. Тая пътека ще ни забави.
- Трудно е за мене през гората, дъще.
- Аз пък искам през гората! - тросна се Лалка.
- Чакай, къде тръгна? - викна уплашено дядо й.
- Ти върви по пътеката, а аз ще мина направо. Да видим кой по-бързо ще стигне!
И Лалка се шмугна в храстите.
„Ама че нетърпеливо дете!” - помисли си дядо и продължи по пътеката.
Повървя Лалка между храстите и изведнъж пред нея като че ли изпод земята изскочиха гъбки. Ах, каква гъбка! А там още една! Ами там! Наляво, надясно, напред, назад - навсякъде гъбки! Обърка се Лалка - коя първо да откъсне!
И както си късаше гъбки, изведнъж разбра, че е забравила откъде е влязла в гората и накъде трябва да върви. Опита натам - храсталак, опита насам - урва.
Ами сега? Ако се окаже, че се е загубила и я срещне някакъв вълк!
Седна уплашено Лалка и се разплака.
Някакво сухо клонче се счупи до нея. Не беше сама. Огледа се наоколо, вдигна очи и видя катеричка. Катеричката като че ли я подкани да си играят.
Лалка се изправи, катеричката прескочи на съседния клон.
Лалка тръгна подире й. Катеричката се прехвърли на дебело старо дърво и зачака.
Лалка реши да се покатери на дървото. Достигна хралупа.
Изведнъж от хралупата изскочиха безброй оси.
Лалка скочи на земята и хукна да бяга.
Тичаше, за да се скрие от проклетите оси. Колко съжаляваше, че не продължи по пътеката с дядо си!
После усети, че осите вече ги няма, и спря.
Започна да вика:
- Дядо! Дядо!
Викаше и усещаше как сърчицето й се задъхва.
Тогава чу тревожния глас на дядо си:
- Лалке! Къде си? Лалке!
Затича се по посоката на гласа и след малко се озова в прегръдките на дядо си.
- Никога повече, дядо! Никога повече няма да се отделям от тебе! - шепнеше тя и плачеше, но от радост.
- Добре, детето ми, добре! Виж колко ягоди има на нашата поляна!

                                        ПОСЛОВИЦА:
                                        Който бърза,
                                        бавно стига.