ПИСМО
ПИСМО
Да ти говоря ли за старите другари,
които паднаха по друмища и кърове,
или да прочета в очите им кахърите
и мъката, с която разговаряш?
До твойта младост са положени
една любов и вяра в истината;
че твоят път ще да прочистят
по земните поляни и подножия.
Когато ний се борехме за правдата
и за големите съдби на хората,
не можехме да видим радостите,
които небесата бяха ни разтворили.
Сега е друго време - хората са паднали
като листата, пожълтели в влага,
и вятърът ръката си полага
над тъжната земя без радост.
Но знай, че някога ще дойде бременна
нощта да озари живота ни
и конници ще дойдат отдалече с тропот,
изпънали на свободата стремето.
РИЛА
Когато грей над тебе слънцето и падат
лъчите му по ридове и водни пътища,
как бистри са до езерата водопадите,
които свличат снежните ти къщи.
Зелени и студени ледове са плувнали
в очите ти, като небето сини,
и върховете слизат да починат
до твоите води безшумни.
Тогава идват там елените
да пият бистрите води на езерата,
да преброят клонете на рогата си,
обрулени от вятъра студен.
А долу в тъмните води и вирове
сърните дирят бродове да минат
отвъд, където прежната година
едно легло на рожба е изстинало.
И над пустинната ти необятност
дими сред небесата Мусала
и хвърля дъждовете над полета
да бликне радост в бедните села.
