Никола Фурнаджиев

СЛЕД ЗИМАТА

Не беше зимата голяма,
дори снегът не беше сняг,
но по-добре е, че го няма,
че топло слънце грее пак.

Животът вече се пробуди.
Сега по-дълъг е денят.
Другарите ти като луди
навън играят и шумят.

И тъй е ласкаво небето,
сърцето ти така трепти,
че иска ти се във полето
да си поскиташ вече ти.

Самин да чуеш от гората
на птичите ята звъна.
Дали все още планината
стои под снежна пелена?

Дали все още нещо чакат,
не бързат ли и тоя път
кокичетата край гъстака
пак първи да се разцъфтят?

И пак ли пролетта се мае,
когато ний живеем тук -
под небесата засияли
на нашия чудесен юг?

ДОМЪТ НА ЛЕВСКИ

С другарите си миналото лято
екскурзия направих из страната.

България отново ме плени
и бяха чудни тия летни дни.

Видях тогаз, от светлина обляни,
полетата зелени под Балкана.

Бях в Карлово с дома лъчист и бял,
където Левски расъл и живял.

Дим много скромен, много тих и беден,
а ти стоиш омаян и го гледаш.

И с двора, с пруста, с ниските врати
днес в паметта ми този дом блести.

Живея с гордост българска в сърцето,
за Левски много чудни книги четох.

През робството ни ако бях живял,
под чистото му знаме бих вървял.

ЗАВИСТНИК

Той е мой другар любим.
С него учим и играем.
Двамата не се делим
и побоища не знаем.

Но отдавна в него аз
нещо лошо забелязах
и споделям ли го с вас,
то не значи, че го мразя.

Аз например имам ски.
Той такива още няма.
И за тия две дъски
завистта му е голяма.

Все се муси, все мълчи,
нещо скъпо ли получа.
Все навежда той очи,
ако хубаво се уча.

А отличник е и той.
Притежава чудни книги.
В спорта просто е герой -
в кросовете пръв пристига.

Радвам се на туй и аз.
Та нали сме ний другари?
Завист може ли тогаз
нашите сърца да пари?

Глупав ли е тоз хлапак?
Що да правя, сам не зная.
Но ядосвайки се, пак
с него уча и играя.

АПРИЛЦИ

В онази пролет било,
когато през април
народът ни окрилен
оковите строшил.

Черешите цъфтели,
но завалял снегът
и те напред вървели
по каменния път.

Предвождал ги войвода
на коня вихрогон,
посрещал ги народа
на всеки хълм и склон.

Но горе паднал мрака,
а в черния букак
прикрит, ги вече чакал
заклетият им враг.

И в бой за свободата,
далече от света,
в скалите сред гората
ги стигнала смъртта.

Отново иде пролет,
реката шумоли,
край ясените голи
пак пътя криволи.

Към върха той ни води,
где днеска засиял,
издигнат от народа
грей паметника бял.

ЛЕТЕН ДЪЖД

Тъй се случва, че след пладне
над полето изведнъж
току гледаш, че е паднал
краткотраен, летен дъжд.

Смаяни стоят житата,
стихва каменния път,
а струите сред листата
на тополите шумят.

Но и час не продължава,
полудува малко тук
и дъждецът отшумява
подир облака на юг.

Пее птица в храста мокър,
грее всеки негов лист,
пак полето е широко
под изчистената вис.

Дъжд полезен, дъжд чудесен
за цветенца и храни,
капката ти като песен
в ширинето ни звъни!

Често падай на земята,
влагата си ти й дай,
та земята цяло лято
все зелена да сияй!

ПОРТРЕТ

Той в къщи всичко преобърна,
все с нещо важно бе зает,
догдето на тавана зърнал
най-после скъпия портрет.

Брадат, величествен мъжага
с калпак, где лъвчето личи,
държи в ръката дълга сабя
и гледа с орлови очи.

И с колко гордост, с колко радост
на всички ни показва той
лика на славния прадядо,
от Шипка смелия герой.

Днес в стаята му на стената
стои заветния портрет,
където още от вратата
портрета виждаш най-напред.

И колко често свойте хора
той гледа с укор и тъга,
че чудната реликва горе
са те държали досега.

БЕЗ СНЯГ

Ето че и таз година
много закъсня снегът.
Планините все са сини
и оголени стърчат.

Не потрябваха кънките,
в избите лежат шейните.
Както вчера, днеска пак
се събуждаме без сняг.

Никнат ранните пшеници,
в дните слънчеви дори
чуваш, че писукат птици
в почернелите гори.

Ала зимата е зима
и за нас е най-любима,
щом под бяла пелена
светне родната страна.

Грабвай си тогаз шейната
и до другите шейни
от баира като вятър
в долината се спусни.

Покрай тебе чуднобели
дървеса като къдели,
в клепките ти - снежен прах,
а в ушите - вик и смях.