СИТНЕЖИ

Иван Енчев

ЕСЕННО ЛИСТО

Утринната есенна топола
ръсна сънено листо в тревата.
Заприлича то на детска длан,
молеща за шепа слънце денем
и за шепа от звездите нощем.

21.11. 2012


МНОГОТОЧИЕ

Неочаквани -
листа едно след друго капят
от тополите по треволяка.
Като многоточия
по зеления лист на поляната.
Като косите сребърни
по моите слепоочия. -
Те пишат всичко -
без ни една-едничка буква.

21.07.1973


ЗДРАЧАВАНЕ

Разхождат се като стопани щъркелите сити
и към самия край на седмицата крачат.
Гугутките по двойки къткат сянката на здрача.
В клонаците разцъфват пак звездите -
зачатия на дни, които предстои да се излюпят
като костенурки под корубата на небосвода,
под който ние сме двукраки мравки
за закуска на съдбата.
Но първом нека се събудим.
Лека нощ!

22.03.1986


Ч.Н.Г!

Певицата пее ли, пее -
все за България!
Пък аз разчупвам
топла погача с късмети.
И плача ли, плача -
пак за България…

31.12.2011


УТРИН

Точно време! Да сверим душите си.
Гледай ме открито, без шпионки!
Да поседнем за минута пред деня си.
Нека телефонът дращи тишината,
като кученце завързано в дома ни.
Нека ни помахват с шапки облаци -
изпоцапани с череши малчугани.

20.10.1970


ГРАДУШКА

Дълги змии съскат в небесата.
Плачат костенурки за яйцата си,
поръсени по ширнатия кър.
А охлюви
прислушват пулса на земята,
преди да се излюпят в небесата
пиленцата на нощта, които
чак до заранта ще търсят жито
в Кумовата слама.

9. 07. 2008


ЛАБИРИНТИ

Слънцето е жълта къртица в небето.
Дълбае ли, дълбае времето:
тунел подир тунел,
бразда подир бразда -
кръстосва нивата безкрайна.
Един живот не стига да избродим
слънчевите лабиринти!

31.05.1984


МЕЧЕШКА ШЕГА

Под есенните кестени
жълтееха листа безброй.
И всеки лист приличаше
на стъпката на меча лапа.
Тук сякаш бяха минали
мечоци, мечки и мечета,
за да направят те шега
на циганското лято
с мечешка услуга…

17.11.2012


КУКУВИЧЕ ВРЕМЕ

Кукувици кукат из гората.
Внуците ни раждат се в чужбина.
В чуждите гнезда далечни
как да чуят пиленцата наши
българска приспивна песен?!

26.05.2006


СВОБОДАТА

Плевел грозен и бодлив
до пшеница - хубавица.
Блъскат се рамо в рамо.
Наивници!
Хамбарът ги чака
със зинала паст.
Свободата е слугиня
на хамбара.

28.07.2012


ВИНА

Край морското летище щъркели се виеха.
Събираха ятата си за дълъг път
и като облак се прощаваха с България.
Сияеха в небето чисто и лъчисто:
ту бели лебеди, ту черни гларуси.
Зададе се отгоре самолет за приземяване!
„Боже, запази ги!” - кресна моята тревога.
Забравих хората във самолета. -
Те също можеха внезапно да загинат…

28. 08. 2012, летище Сарафово