Панчо Недев

КУЧЕТО

Бях Кучето вярно на стопанския двор.
Гонех крадци и мошеници страстно.
Страшилище беше моят кучешки взор:
за лошите хора бях куче опасно!

Сега съм подобие жалко на пес.
Отпуснат, безгласен - бълхарник скопен.
Държат ме формално на службата днес -
без страх и задръжки са всички от мен.

Керванът на кражбите върви ли, върви,
но аз съм принуден да трая, уви!
Защо е така ли? Не питайте, хора,
а вижте ги:
всички са шефове в двора!

ЧЕРВЕЯТ

Съдбата ме орисала с омраза
към всичко дето плува и лети.
За цял живот тя с мъка ме наказа,
да нямам като другите мечти;
на слънце и ветрец да се покажа,
„Здравей!”
на пролетно цветче да кажа!

Затуй съм мрачен
и към всички озлобен!..

И чакам с тиха радост моя ден:
на кукичка рибарска
стръв да стана,
та поне един ШАРАН
за пържене в тигана,
в живота си нещастен,
и аз да хвана!

ПРАСЕТО

На селски музикален фестивал
получи се голям и смешен фал!…
Едно ПРАСЕ
не можа да се устиска
и на сцената
пред всички се оплиска!

Но въпреки големия провал
в журито, с последния си глас,
една СВИНЯ,
с премрежени очи,
свинщината на Прасето
в този час,
с първата награда отличи!

БУХАЛЪТ

Не жаля,
че съм пленник на нощта,
че не виждам светлината на света!
Природата със бонус ме дарила -
очите ми за мрака осветила!
Така съм се превърнал в спец,
в среднощен Гранд-Ловец.
Не тичам по пътечки и поляни
да гоня жертвите си разпилени -
пуйки, патици и гъски,
даже пиленца невръстни!

На кокошата им слепота разчитам -
към ноктите ми… те сами налитат!

МАГАРЕШКИ БУНТ

Дойде ни до гуша от робски самар -
да влачим каручки, да гнием в обори.
Яздят ни Сульо и Пульо - дори някой цар,
със нас се задяват какви ли не хора!

Затуй на протести и бунт сме решени.
И казваме: братя, тръгнете след нас!
Като човеците - сини, червени, зелени -
да стигнем и ние щастливия час!

От тях взехме много мъдри уроци:
как до небето пушилка се вдига,
как до Победа в борбата се стига
и с мощно реване,
със къч и подскоци!

ВЪЛКЪТ

Не съм вече Царят могъщ на гората.
Има по-лоши, по-страшни от мен.
По-кротки, по-тихи дори от тревата:
вълчи прасета, вълчи орлета,
вълчо магаре, вълчи овен…

Да вземем например Елена рогат:
чист, благороден, принц по природа;
изящен и умен - професор брадат!

Но и той стана вече
ВЪЛЧА ПОРОДА!

ГАРВАНЪТ

Аз съм жестоката кървава птица.
На черната мъка небесната жрица.
Най-мръсната работа винаги върша -
земята почиствам от всякаква мърша.

Обич и милост нямам към нищо -
животът за мен е безкрайно бунище.

Не вадя аз вече око на събрата -
направо със нокти му вадя душата!