Никос Казандзакис, гръцки писател, е роден на 18.02.1883 г. в Ираклион, вилает Крит, тогава в Османската империя, сега в Гърция. Завършва гимназия в Ираклион (1902), става доктор по право в Атинския университет (1906). Печата от 1906 г. Учи право и философия в Париж (1907-1909). През 1910 г. се установява в Атина. Доброволец в Балканската война в 1912 г. Заема административен пост в Гърция (директор на Министерството на социалните грижи през 1919-1920 г.). Работи като журналист в различни страни (Франция, Германия, 1922-1924, Италия, Русия, 1925-1927, Испания, 1932, Кипър, Египет, Чехословакия, Китай, Япония и др.). През октомври 1927 г. участие в честванията в Москва по случай десетата годишнина от Октомврийската революция в Съветския съюз. Занимава се с преводи - „Раждането на трагедията” (1912) и „Тъй рече Заратустра” (1913) от Ницше, „Божествена комедия” на Данте (1934) и „Фауст” на Гьоте (1937), „Илиада” (1955) от Омир . В годините на окупацията на Гърция от нацистите живее на остров Егина, а след Втората световна война нея пребивава в Южна Франция. След войната също заема административни постове, вкл. за ЮНЕСКО. През 1945 г. ръководи партията Съюз на работниците социалисти, участва в правителството като министър без портфейл (26.11.1945-11.01.1946), подава оставка след присъединяването на социалдемократите. Носител на Ленинска награда за мир (1956). Книги: „Змия и лилия” (под псевдонима Karma Nirvami, 1906), „Одисея” (епическа поема, 1938), „Алексис Зорбас” (1946, 1954), „Христос отново разпнат” (1948), „Последното изкушение” (1951), „Капитан Михалис” (1953), „Беднякът от Асизи” (1956), „Тода-Раба” (1956), „Отчет пред Ел Греко” (1961). Автор на драми, пътеписи, редица есеистични произведения, сред които „История на руската литература” (1930, Атина). Произведения за деца: „Александър” (1979) и „В дворците на Кносос” (1980). Три пъти е номиниран за Нобелова награда, но не я печели. Умира на 74 г. от левкемия на 26.10.1957 във Фрайбург, Баден-Вюртемберг, ФРГ, погребан е в родния си град. Смъртта му се обяснява като трагична случайност: заради епидемия от азиатски грип на път за Япония пътниците на полета са принудително ваксинирани. Препаратът предизвикал заразяване на кръвта. Според други, писателят заболява от левкемия през зимата на 1938 г. Някои от книгите му са екранизирани, което допринася за известността му. Всичките му основни романи са преведени на български в годините на социализма.

Публикации:

Поезия:

ИЗ „ОДИСЕЙ”/ превод: Първан Стефанов/ брой 55 октомври 2013

ОБРАЗЪТ НА ГЪРЦИЯ/ превод: Атанас Далчев/ брой 126 март 2020