Бойко Беленски

Талантливият писател Емил Елмазов отново се върна към интелектуалния си натюрел и ни поднесе една нетрадиционна книга - „Възкресението на лимеца”, като продължение на поредицата „Изначалният хляб”. Завърна се, защото като председател на Съюза на билкарите и производителите на живи храни и като ирисолог бе позагърбил творческата си дейност. А книгата е нетрадиционна, защото аргументите на научните факти и изследвания, анализите, обобщенията и прогнозите за божествения лимец - „древен и вечен апостроф срещу оформящите се хранителни властелини на света”, не натежават, а си „партнират” учудващо естествено и с мерената реч в повествуванието.

Не зная друг такъв народ
от своя ад така да се извръща
и премалял за обич и любов,
не себе си, а планината да прегръща.

Не зная друг такъв народ
от Седми кръг за малко да се връща
и в бели дрехи с бели стъпки
той Ада си в Рай да преобръща.

Не зная друг такъв народ,
Учителю, следата ти да пази.
И винаги до седем да брои,
преди да се реши да мрази.

Не зная друг такъв народ!

Разказът е поднесен с непосредствен, колоритен литературен език, което го прави достъпно научнопопулярно четиво. „Възкресението на лимеца” грабва с дълбоките познания по темата, с хилядолетната информация за тази изначална храна, с полезността на пренебрегнатото диво зърно и необходимостта на съставките му за нашия организъм, тъй като ние сме тровени всячески: портокалите се боядисват, за да изглеждат по-оранжеви, марулите и салатите се пръскат с калиев бисулфат, за да неувяхват и да са свежи… и какво ли не още! Млякото например има жизнена енергия 6500 ангстрьома в прясно състояние, но губи 90% в рамките на 24 часа и след преработка.

Лимецът - този древен праотец на житото, кълнил хилядолетия из тракийските земи, потъва в забвение, безпомощен пред култивацията и съвременните сортове пшеница, които изтощават почвата, а нас зареждат с разбалансирана, дори вредна заситеност.

Събирахме ранната роса,
опиянени от вкуса й.
На босо стъпвахме в тревата,
разбудихме й аромата.
Тъй разболяхме болестта,
която купихме с храната.

Така тази книга се превръща в един вик. Тя ни предупреждава, че през ХХ век са загубени 75% от биоразнообразието на Европа!

През ХІІ век заради „божествените си прозрения” монахинята Хилдегард от Бинген е трябвало или да бъде изгорена на кладата като знахарка, или да бъде канонизирана. Папата избира второто. Така Хилдегард получава времето и възможността да издиктува своята Physica (”Природознание”) или това, което й открива Бог.

„Във всички създания Бог е скрил чудото, в животните, рибите и птиците, в билките, цветята и дърветата, там са забулените тайни, които никой не знае и не усеща, ако Бог не му ги внуши…”

Тази светица е перла в папската корона на Средновековието, но за изложението на Емил Елмазов по-важното е, че тя „дочува Божественото внушение” за лимеца и съветва: „И ако човек е толкова болен, че поради това не може да яде, вземи цели зърна от лимец и ги свари във вода, като прибавяш мазнина или жълтък, после дай на болния да яде и това ще го излекува вътрешно като добър и здравословен мехлем.” А в какво се крие тайната, ни подсказва Исус Христос в Евангелие на мира от есеите:

„Защото, ако ядете жива храна, тя ще ви вдъхва живот, ако убивате храната си, мъртвата храна ще убива вас.”

Според последните изследвания учени са доказали превъзходството на еднозърнестия лимец пред хлебната пшеница по отношение на естествени антиоксиданти и селен, който помага на организма да се изчисти от токсични метали. А ниският му хранителен прием води до стрес, намалена плодовитост и повишен риск от ракови заболявания. В книгата има дори рецепта за лечение на акне с помощта на лимец, което я прави необходимо наръчно помагало за подрастващите.

С други думи, лимецът е не само пълноценна и полезна храна, но и необходим лек за организма ни. Още повече че тази информация не е изсмукана от пръстите, а е плод на дългогодишен труд, опити и изследвания в резервата „Билкария” в Боженския балкан, върху 150 дка земеделски земи.

Има и един проблем обаче… Не е ли съвременен утопист лечителят-писател Емил Елмазов, след като мечтае да спаси нацията ни, която последователно и методично се самоубива, самоунищожава се не само с неподходящи храни, но и с неизброими гафове, така далеч от благоразумието?!
Когато чета тази книга, в съзнанието ми изплува стихът на Вазов:

„Линее нашто поколенье,
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл лъч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.

В историята всичко се повтаря, рано или късно. Затова и предупреждението на литературния ни патриарх отпреди век несъмнено е смущаващо актуално:

„Стресни се племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли ти не знайш !
След теб потомство иде цяло -
какво ще му завещайш?

Емил Елмазов, Възкресението на лимеца, 2013 г., Издателство Сатори