ОРЕХЪТ
Пристигна група - чужденци в малкото подбалканско селце, която изкупува орехови дървета - за дървен материал. Орехът е дърво с изключителни качества. По-добър е дори и от махагона. Хората, които дойдоха изсякоха орехите край канала, много от дърветата в местността ,,Орешака”, но искаха още и още… Обикаляха района, оглеждаха.Спряха се на вековния Орех. Точно, който е край извора, откъдето с тих ромон поема поточе лъкатушещо между ароматна дива мента.
Казаха им, че този Орех с величествената корона е на Димо Петров.
Проучиха кой е този човек, къде живее и ето, че го откриха:
- Г- н Петров, тези хора са дошли да вземат разрешение от теб. Искат да отсекат остарелия вече орех - на твоя парцел. Обещават добро възнаграждение - поде разговора преводачката.
Човекът ги посрещна дружелюбно, но като разбра за какво са дошли, изражението на лицето му моментално се промени:
- Не! Орехът е символ на мъдрост…Не може! Не бих го дал за нищо на света! … Този Орех е историята на селото, хора-а-а… Как така ще го сечете! - възмущава се Петров. - На времето, когато се е върнал от заточение - го е садил не кой да е, а знаете ли кой - нашият участник в Хаджи Димитровата и Ботевата чета - пътникът от легендарния кораб ,,Радецки” - Тодор Минков.
Местните герои също имат значение при решаване на големите проблеми!
Орехът е нещо свято за нашето село. Чувствам се задължен по отношение съдбата на вековния ни Исполин. В миналото силна буря повали това дърво. Наложи се с крик да го изправим, само и само да го запазим за поколенията, а вие искате с един замах и край.
- Но този орех вече си е изпял песента…! - говореше преводачката, следейки думите и жестовете на Карло Люси - чужденецът с пъстроцветната вратовръзка - Каквото било-било…
- Докато съм жив, ще бдя за този Орех! - разгорещено каза Петров.
Групата се отдалечи от дома му. Всички се чудеха, как може този човек толкова много да държи на това дърво, което не си знае годините и хвърля ,,дебела” сянка върху земята, която е под него. Те са убедени, че да посадиш дърво е много благородно дело, но все пак съжаляват, че не успяха да убедят този човек да им го продаде…
Да, с минимална пенсийка е, но отказа Димо Петров, и то на чужденци, които биха го позлатили, ако им беше разрешил да отсекат историческия Орех.
Но той добре знае, че орехът е дърво, което живее четири-пет века! За да го спаси, на времето купи това място и цял живот е бдял за него…
Този родолюбец - дядо Димо вече го няма.
Нямаше друг, който през годините да спаси легендарния Орех. Отсякоха го! Изтръгнаха и корените му, дървесината им била още по-ценна и от стеблото. Чужденци бяха… Не ги е грижа за нашето, за българското…
Но добре поне, че признателното поколение неотдавна постави на мястото, където е била родната къща на Тодор Минков, на участника в Хаджи Димитровата и Ботевата чета, морена с името на местния герой - човекът посадил някога свещения, историческия Орех.
