СИЛАТА И СЛАБОСТТА НА ДУМИТЕ И БЪДЕЩЕТО НА ТОЗИ СВЯТ

Павлина Павлова

Изказване пред Международната писателска среща -23-24 септември, 2013 г.

Развълнувана съм както никога преди, защото за пръв път сред такова многонационално общество от писатели ще търся силата и слабостта на думите. Нека не се заблуждава някой, че думите имат слабост. Това е вярно само за неизречените и ненаписаните думи.  Няма защо да ви убеждавам, че думите крият могъща сила и точно на нас, писателите, е отредено да я извадим наяве и я насочим в правилната посока - за справедливи каузи, срещу военни конфликти, в защита на някого или нещо.

Напоследък все по-остро ме тревожи фактът, че се измести ролята на книгата в живота на хората. От високо ценен предмет с образователна и възпитателна функция, книгата се превърна в продукт от хипермаркета, който може да се продава в огромни тиражи, въпреки съмнителните си качества, само защото разчита на силна реклама.

А успоредно тече и друг тревожен процес, при който най-високо художествени книги се превръщат в елитарно четиво. Масовият читател вече търси нещо леко и бързо за поглъщане, също както в ресторантите за бързо хранене. След което книгата отива в първото кошче за боклук, вместо да се нареди в лавицата на домашната библиотека.

Именно тази консуматорска същност на съвременното общество доведе и до свалянето на писателя от неговия висок пиедестал. Там той е бил векове, не, бил е хилядолетия. А днес вече гласът му се чува все по-рядко и все по-слабо.

Имаме ли вина? Несъмнено! Защото докато наблюдаваме и анализираме политическите борби и военните конфликти, често предпочитаме да изчакаме удобен момент, за да издигнем глас на недоволство. Но този момент обикновно се бави, все не идва, а ние си мълчим, въсим вежди и пишем гневни тиради, които се трупат върху писалищните ни маси.

А животът си върви, отминава, с нас или без нас. Светът вчера беше един, днес е друг, а утре? Тътенът от военните конфликти от различни региони не стихва. Страхът за бъдещето се е настанил в мислите на хората по целия свят.

Изглежда така, сякаш няма кой да ги насочи накъде да вървят, да им покаже невероятните изгреви и залези, да им нарисува с думи дъга или птица, да ги накара да се усмихнат и да си спомнят, че този фантастичен свят е техен.

Защото мисията на човека е не да убива, а да отглежда живот, да съгражда, а не да сее смърт.

Понякога се чувствам като ранена птица, но когато споделя тревогите си с някои хора, те ме гледат неразбиращо: че какво ни засяга нас ставащото в Афганистан и Ирак, в Либия и Сирия? Щом не гладуваме, казват ми те, щом имаме работа, какво повече? А мене ме прогаря тревога, търся трибуна, за да споделя чувствата си, мислите си, съмненията си с по-голяма аудитория, ала медиите имат друга политика - те търсят нещо скандално, сензационно, зрелищно.

Престижно е да си футболист, певец, музикант, да караш мощен мотоциклет или скъпарска кола и да разказваш в кой нощен клуб или дискотека си купонясвал до зори, с кого си преспал, с кого си се сбил.

Жълтите новини се котират, те изместиха стойностните и допринесоха за отказа на цели поколения да четат. Не са виновни компютрите, виновна е консуматорската ни същност.

И ето че отново стигнахме до думите, до техните необозрими дълбини и до тяхната могъща сила. Спомнете си част от възванието на Виктор Юго, публикувано през август 1876 г. във в-к “Раппел” във връзка със случващото се в България: “Дошъл е момент да се издигне глас на протест. Целият свят е възмутен. Идват минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат…”

Сякаш нищо не се е променило за изминалото време. И ако днес ние не обединим гласовете си, ако не се завърнем върху опразнените си пиедестали, от които бяхме свалени, бездействието ни ще граничи с престъпление. И не от тщестлавие ще се завърнем там, а заради своята мисия да будим доброто в човека.

Без нас бъдещето на света ще бъде лишено от онова, което би могло да го направи съвършен - добротворство, състрадание, милост, обич и любов. Трябва да допринесем, да помогнем нашият бъдещ свят да се изтръгне от консуматорската си същност и да се превърне в свят на духовността, мирен и мъдър.

Въоръжени с точните думи, чиято сила познаваме, да помогнем това да се случи час по-скоро. Докато не е станало необратимо късно.