Иванка Денева

Изказване пред Международната писателска среща -23-24 септември, 2013 г.

Темата „Силата и слабостта на думите в бъдещето” е актуална и днес: в условията на плуралистичен дух на провеждане на Световната среща и свободното изразяване на мнения от присъстващите. Насловът й отвежда към „координатната система” от двете основни понятия: „думите” - сечивото, с което борави творецът на словото, и второто - времевият контекст, разположен в бъдещето.

Защото в нашия глобализиран XXI век думите все повече утвърждават ролята си на инструмент за създаване и огласяване на общи идеи. Но и идният ден ще има нужда от думите - в условията на засилване деструктивните процеси у човека и тенденциите за омаловажаване на националната държава и идентичност.

Думите - разлюлян тревожен звън, ще бъдат необходими в бъдещето: не само да будят заспали съвести, но и да спират попълзновенията на корпоративния капитал, на олигархичните кръгове и на лъжливите демиурзи на словото към менталните и духовни свободи на гражданите, на човеци и народи. На хората по света и в България ще им бъдат потребни думите в бъдещия свят - с тяхната сила - за да пресичат неправомерни и зловредни действия на правителства и групи срещу собствените народи и човечеството. (Известно е - пробудената енергия днес в различни географски точки в голяма степен бе вдигната и чрез лоста на думите…)

Българските писатели и събратята им от Източна Европа ще използват думите за създаване на творби, разкриващи участта на народа в бъдното, но и в страшните и проточили се „години на прехода”. Защото истински силна и автентична е единствено литературата, която отразява близостта до народните въжделения, битие и борби. И изобразяването на тези теми ще покаже силата на думите като скулптор на вълнуващи художествени светове и в утрешния ден…

Думите вече възправят мощта си срещу ерзац-стойностите в българското живеене, устройство и управление на държавата. Очевидно е, че времето на бъдещето - в България и по света - вика и чака своите Волтеровци, Зола или съвестите от международната общност, възвестили някога света за събитията по време на Априлското въстание, но и за сегашните години на голямото разграбване на народните богатства…

Някои смятат думите за нещо ефимерно, мимолетно: за говорене срещу вятъра, без памет и следа. Те не знаят, че думите носят енигмата на съзиданието или на отрицанието - понякога, за да родят общия дух на непримиримост или на съгласие, и да родят по-добри светове.

Тяхната сила се уголемява, ако станат глашатаи на светли каузи, споделени от много хора по света. Тогава силата на думите става значима, както и на изразителите им: с мисията на радетели и съзидатели на духовни пространства и територии.

Други мислят, че думите са „слабо оръжие”, невиждайки способността им да дълбаят камъка, да пронизват простора, раняващи или възвисяващи сърцата, и да преминават граници. Но в бъдещия ден на нашия технологизиран век именно думите ще са инструментът, който достига и владее душите. Затова и повелителите на думите (писателите, журналистите, учителите, актьорите) ще са въздействащата върху умовете и емоциите невидима власт.

Силни ще са онези думи, които разобличават - сега и в бъдещето - изстребителни и манипулативни подбуди и действия на човеци, държави и корпоративни кръгове; думите, възпиращи войни в угода на военно-промишления комплекс или за духовно и физическо заробване на хората. Думите ще имат сила в утрешния ден като градивен материал за въздигане и съзидание на значими хуманитарни каузи за бедстващото човечество: срещу изстреблението на хора, природните катаклизми и глада, против лишаването на поколения младежи от образование и поприще, от липса на духовност и култура, т.е. - от бъдеще.

Силата на думите на обединените хора ще възпира агресията във всичките й форми на проявление: ментални, военни, духовни, финансови - пряко съпротиви, препятствия и прегради. (Движението „Окупирай Уол-Стрийт”.)

Човешкото съпричастие, подкрепа и нежността на думите няма да бъдат слабост, а възжелана протегната ръка: да утеши и приласкае болката и мъката в нашия многострадален свят.

Немалка част от българските писатели в битността си на творци във всички времена са заставали зад благородни начинания: до хората с увреждания, срещу неосвободителни и пагубни войни, за запазване на родния ни език, против разрухата на българското село и и в подкрепа на колко още начинания… Защото вярват, че думите - в единството си от сила и слабост, могат да възпрат злодеяния и предначертаната от самозвани месии „тлееща участ” на човеци и народи…

За да го има този свят, за да бъде - чрез собствения ни устрем и градивност - и България: люлка на древна цивилизация.

Времето чака и зове човеците от Балканите и света да съградят Андричевите мостове! Да ги споим и днес с волята и силата на думите!