Анита Коларова

След като САЩ скандално отказаха да пуснат на своя територия известния германски писател от български произход Илия Троянов /„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”/ затова, че е критикувал тяхната „демокрация”, изявяваща се в подслушване, позволявам си да препоръчам на автора на романа „Посока Сакраменто” Палми Ранчев книгата на американския автор Ноам Чомски* „ОКУПИРАЙ”, 2013 г., която ИК „Труд” пусна наскоро.Тя се посвещава на 6705-те човека, арестувани до момента заради участието им в движението „Окупирай” - от първите 80, задържани по време на протестите в Ню Йорк от 24 септември 2011 г. до жената, арестувана в Сакраменто на 6 март 2012 г.на име Тори Ван Ут, демонтстрантка от Движението „Окупирай”, арестувана, защото хвърляла цветни листенца от балкона на ротондата „Капитолий” /„Сакраменто бий”, 6 март, 2012 г./

***
„Тезисите” на Тодор Живков, доколкото си спомням, предизвикваха доста усмивки. Ето защо тезисите на Палми Ранчев, върху които се крепи романът му „ПОСОКА САКРАМЕНТО”, са една от основните му слабости, макар да нямат нищо общо с живковизма. Напротив! Те издигат в култ американската свобода. Но не точно свободата, а нейната уродлива сестра, която наричаме „свободия”. Дали това е авторова заблуда?

***
Романът започва с подробно описана секс оргия в горска вила. Участниците са се натъпкали с дрога и водка „Атлантик”, всички прегради са паднали. Авторът си измисля на провала мръсни сцени, за да „зариби” още с първите страници любителите на подобно четиво. Банално! Идва ти да захвърлиш „романа”, но на задната корица е отпечатан отзив от Юдит Лайстнер, журналистка във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. Прочиташ го от любопитство и ти става мъчно, че от подобни „романи” в Европа снизходително оценяват състоянието на българската съвременна литература. Или тя такава им е нужна:
„Героите на Палми Ранчев, бедни и бездомни, неудачници на безутешното българско всекидневие, често губят посока, защото не винаги правилно се ориентират в реалността. Място за романтика тук няма, а късметът е отложен за по-късно. Авторът разказва сурово и с оскъдни диалози, като същевременно не пренебрегва хумора и топлината, като ги поднася в забележително съчетание”.

Хумор, топлина? Зависи. По-скоро измислен сюжет, в който персонажите се спъват в клишета и очевидно имат нужда от инвалидни колички.

Когато „безутешното българско ежедневие” не може да се отрече, творческият процес подхваща първия тезис - посочването на виновниците, които четвърт век се пречкат „утре да започва от днес”! Нищо че през този четвърт век са се сменяли какви ли не правителства. Виновниците, като в черна магия, са винаги едни и същи!

***
Издателят също е написал текст, както си е редно:
„Романът ПОСОКА САКРАМЕНТО е за объркването и невъзможността на изтерзаните човешки същества да установят близост, когато единственият им шанс е да покажат без страх ахилесовите пети на съществуването си. Защото там, където и безмилостният Бог /!/ на българското всекидневие отказва да помогне, помага топлината на обикновения приятелски жест.”

„… безмилостният Бог на българското всекидневие”? Конкретизиране на тезиса в най-общ вид!

„Бог помага, но в кошара не вкарва”! - тази поговорка, а и още много други на тема ТРУД, обичат всички, които не чакат ничия помощ и здраво учат и се трудят, което е все едно, защото виждат, че там е спасението. Още от преди времето на османското присъствие, войните, превратите и превратностите на българската съдба. Днес те представят България по света в олимпиади по математика, информатика, биология, физика, чужди езици, рисуване, музика, шахмат, спорт. Те се връщат със златни и сребърни медали за радост на майка България. Не разчитат на нищо, не се сърдят никому, вярват в късмета си, защото късметът е ТРУД. Пример: невероятният патриот Кубрат Пулев, победил двукратния претендент за световната титла в тежка категория Тони Томпсън-Тигъра от САЩ на 24 август 2013 г. Кубрат красноречиво се отказа от предлаганото му немско поданство и много пари! Така той се превърна, за разлика други, които не са обект на този текст, в обединител на нацията ни. „Късметът” е още ЦЕЛ, ПОСТОЯНСТВО И КУЛТУРА.

Примери: 12-годишният Ники Маринов от Пловдив, „взривил” с изпълненията си на пиано това лято пътниците на една парижка гара /клипчето бе качено в интернет/, русенчето Елин Петров, цигулар и пианист, наричано в Германия „детето чудо”, изнесло на 8 годинки голям концерт пред 5-хилядна публика, Теодор Кисимов, пак русенец, стъпил на „дъното на Земята”, най-дълбоката подземна точка, достигана от човек - пещерата Крубер Вороня в Авхазия, 2145 м., българчето Ивана Пенчева на 10 г., която изкачи заедно с баща си, 56-годишният Бойко Пенчев връх Елбрус /5642 м./, Пресиян Василев, класиран на първо място по ораторско изкуство т.г. в САЩ. Не иде реч за „успели” българи, за „юпита”, това понятие ми е чуждо, а и те са вече много, а за знайни и незнайни влюбени в труда, чийто списък е много дълъг. За тях не пишат романи, защото не са „интересни”. А дали наистина не са? При тях важи правилото за амбицията, за единия процент талант и 99-те процента труд.

Ако всички бяхме поне мъничко като тях, България щеше да цъфти, а много народи и държави да й завиждат. „Героите” на П.Р., за разлика от тях, по правило скучаят, а и виждат в труда безсмислица. Живеят ден за ден, „наказани” от Безмилостния български Бог?!!

***
Книгата е отпечатана на хартия от устойчиво управлявани гори от мрежата PEFC CHAIN OF CUSTODY.
Законно се ражда въпрос: с какво толкова е заслужила тази книга, че се ползва с привилегията да бъде отпечатана на специална хартия?
Да, заслужила е. С нея се манипулира онази немалка част от българската младеж, която има странни идеали. Внушава й се, че НЯКОЙ Й Е ОТНЕЛ ТОВА, КОЕТО Й СЕ ПОЛАГА! ЧЕ ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА Й ДАВА, БЕЗ ТЯ ДА СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА ДАДЕ НЕЩО ОТ СВОЯ СТРАНА! А държавата се оказа най-бедната в ЕС, но тези младежи едва ли се интересуват от този факт. Те знаят само да искат. Целта е озлобяване, поддържане на бяс в раздвоеното ни общество. Това е също един от тезисите на Палми Ранчев.

***
Ето „важните” моменти в сюжета:
Действието се развива непосредствено след Десети ноември.
Току-що уволнен войник убива времето си в кварталния билярд - дори не играе, само наблюдава баровците. И за миг не му минава през ума да търси работа, за да помогне на баба си - клошарката, при която живее. Да, има безработица, но поне да прочете някоя книга, както например Борис Морев от романа на Д. Димов „Тютюн”, който си е поставил за цел да покори света, да стане могъщ с много труд, изучавайки търговията с тютюни и всички тънкости, свързани с тях. Момчето едва ли е чувало за Морев, макар да е ходило на училище. Баща му е от 20 г. в САЩ, майката се е женила 5 пъти. Никой не се интересува от сина. Какво може да направи държавата след 10 ноември в неговия случай? Нищоправенето е, според автора, задължително за главния му герой, то е „спасителният”, според тезисите, протест срещу „посткомунистическата”/?/ Държава. Всъщност е липса на сиво вещество и най-обикновена поза.

Същият става свидетел на побоища, на убийство, после на друго, залюбва девица, която не е девица, влиза в банда, приятелите му мечтаят за… о, възвишени мечти! - да снимат порно, замесва се в кражба на кола, в убийство, едва оцелява, гонен от мутри и много стрелба… Не спечелил през живота си и един лев с труд, когато се вижда с пари в джоба, ги разпилява /част от тях дава на първия срещнат, който е готов да го убие от „благодарност”/. Голяма сума обещава ни в клин, ни в ръкав, и на шиптъра, търговец на оръжие, на бели робини, замесен с мутри, който се укрива в руините на изоставена къща. Това ли е правилното решение на главния герой? Тук вече тезисите на автора навлизат във външнополитическите проблеми на България за тогавашния исторически момент.

***
Палми Ранчев е на принципа да има от всичко по малко и този принцип очевидно го подвежда - заради гъстотата на сюжетния сумрак страда психологическата характеристика, както и „истината” на героя, наказан не от българския Бог, а от собствената си неграмотност, примитивизъм, инертност и откровен мързел.

Авторът е натъпкал целия ъндърграунд на специалната хартия. Не че в това има нещо лошо. Лоша и некачествена е единствено мотивацията за постъпките на младия човек, влязъл в творческото му полезрение.

Аз не изпитах съчувствие към героя му, чийто протест е уж срещу незаконно забогателите, но „мечтите” му са да прилича на тях: „… да бъде някой, за когото стотиците и хилядите през последните месеци и години бяха станали джобни”. Създателят му ги „сбъдва” по странен начин - с късмет! Бащата, цял живот неквалифициран работник, умира от инфаркт в САЩ, като оставя 800, 000 долара!!! Към края му провървяло, държал ресторант?! Не си струва да забогатееш, след като ще умреш, нали? Но много често тъй става!

Все пак има хепиенд!

Така се подхранват празни илюзии у лековерните читатели. Пътят към Сакраменто, минаващ през кръв, но не и през труд, май е отворен.

***
„Какво е Америка? - пита авторът, когато „американската мечта” е сбъдната. Следва одически възпев, потресаващо лирическо отклонение: „Не е обикновена страна, място на световната карта, а родно място на Свободата. Там се беше родила и там живееше.”

Навярно Палми Ранчев има пред вид Статуята на Свободата - маската на САЩ, а не епидемичните разстрели в училища и университети. Не кардиналния въпрос за продажбата и носенето на оръжие! Не романа „Чичо Томовата колиба”. Не печатането на долари и поддържането на световна инфлация. Не масовото подслушване на целия свят от службите на САЩ, не дребния факт, че едно американско издателство, New Senth, пуснало „Том Сойер” е заменило там думата „негър” с по-малко /!/ обидната РОБ. Не и последните събития със стопирането на бюджета, принудителния отпуск на близо милион работещи и фактическото „връзване” на ръцете на „свободния” президент в най-„свободната” страна в света.

——————————

*Ноам Чомски - американски учен, лингвист, изследовател и политически активист, автор на статии и есета, с много студенти и последователи в цял свят, дисидент, който осъжда Виетнамската война, военната подкрепа на САЩ към Израел, Саудитска Арабия и Турция и твърди, че САЩ са водеща терористична държава.

Палми Ранчев. „Посока Сакраменто”. 2012. Сиела софт енд паблишинг АД