Мюмюн Тахир

ТЛЕННОСТTA НА ЗЕМНОТО БИТИЕ

В преследване на мимолетните си миражи хората често забравят, че животът може да бъде прекъснат всеки миг, че е кратък и отминава като сън, колкото и дълго да живееш.
Божият избраник Ной, който оцелял от Потопа и преживял по Божията милост деветстотин и петдесет години, се обърнал назад и въздъхнал:
- Колко е кратък животът, Господи! Току се роди човек и вече трябва да умира!
Не забравял тия библейски думи мъдрецът Локман. Той живеел в полуразрушена колиба и когато го питали защо не я стегне, отвръщал:
- За този, комуто предстои да умре и това е твърде хубаво!

—————————–

ПОКАЯНИЕ

Султан Масуд се разгневил на везира Абдул-Хасан Майманди, за когото му донесли, че е извършил огромна злоупотреба; свалил го от поста, наредил да го бичуват и го глобил един товар жълтици.
На враговете на везира обаче наказанието им се сторило малко, затова намирали сгодни моменти и злобно го клеветели, докато накрая разгневеният султан наредил да го обезглавят на площада.
Везирът имал възрастна майка и веднъж един злонамерен човек казал на султана:
- Чух да казват, че тая старица постоянно моли Бога да ти изпрати нещастие. Трябва да се вземат мерки!
Султанът тайно отишъл при старицата, признал вината си, разкаял се за необмислената си жестока постъпка и я помолил да не го проклина.
Старицата го изслушала и неочаквано му отговорила:
- О, царю на светлината! Не се извинявай за стореното. Как мога да отправям молитви за твое злощастие? Да пази Бог! Та нали покойният емир, твоят баща, подари на сина ми земни богатства, а от ръката ти той получи небесен живот! Скърбя за кратките му страдания, но как да те проклинам, като той вече е получил наградата от Бога, която се полага за мъченическата кончина на невинните! Върви си с мир, простен си!

—————————–

ХАЛИФ ЮМЕР И ДЕЦАТА

Веднъж на улицата Юмер се приближил до група увлечени във весела игра деца. Като видели, че към тях иде самия халиф, те се уплашили и се разбягали. Останало само едно.
- Ти защо не избяга с останалите? - попитал халиф Юмер.
- Нямам причина да бягам от теб, благородни халифе, - отвърнало спокойно детето. - Ти не си потисник, нито пък аз съм престъпник. Онзи, който познава себе си, приема открито всичко, което му е отредено. А страхът само пречи на човека да отличи доброто от злото.
Халиф Юмер бил удивен от мъдростта на момчето и го взел при себе си. Това бил бъдещият знаменит пълководец, безстрашният Абдулах ибн Зубайр.

—————————–

ХАЛИФ ЮМЕР И НЕГОВИЯТ СЪВЕТНИК

Една вечер халиф Юмер и съветникът му Абдурахман имн Абф скришом вървели по една от улиците на Медина. По някое време чули от една къща да идват весели гласове. Приближили се до нея и халиф Юмер заключил:
- Абдурахман, тези хора са пияни, вдигат много шум и безпокоят съседите си! Трябва да бъдат наказани за неприличието си!
Съветникът му след кратко мълчание спокойно отговорил:
- Щом ме питаш, господарю, ще ти отговоря. Съвсем откровено Ви казвам, че тези хора не са виновни. Те си живеят живота; имат право да правят каквото си искат в собствения си дом.
Халифът не очаквал такъв отговор от съветника си и в първия момент се стъписал, замислил се и се обърнал към съветника си:
- Сбърках ли някъде?
Абдурахман Абф не се замислил дълго, погалил дългата си брада, погледнал най-напред надясно, после наляво; произнесъл определена молитва и чак след това казал:
- Господарю, позволете да Ви напомня, че Всевишният повелява да се страним от подозрението, което е грях. А ние ги подозряхме в неприличие. И не се дебнете, се повелява в Божието знамение, а ние искаме да изложим на показ това, което вършат в дома си тези хора, за да ги накажем. Още нещо, Господарю, не злословете един за друг, пише в знамението. В този късен час подозираме, че хората в собствения си дом вършат нередности; искаме да изложим на показ деянията им и злословим за тях. Ние трябва да бъдем наказани, а не те, защото не знаем нищо за тях.
Халиф Юмер нищо не отговорил. Прегърнал своя съветник и се отдалечили от улицата…

—————————–

ОКОТО НА МЕДЖНУН

Когато Харун ал-Рашид чул навсякъде да се говори за необикновената любов на Меджнун към Лейла, пожелал да види тази прочута красота. Накарал да докарат Лейла в сарая му. Когато я видял, не я намерил никак необичайна. Повикал Меджнун и му казал:
- Тази Лейла, любовта ти към която те доведе до това състояние, не е чак толкова красива.
Меджнун отговорил:
- Красотата на Лейла е съвършена, но твоето око е погрешно. За да разпознаеш нейната красота, трябва да имаш окото на Меджнун.