Михаил Кръстанов

Не познавам всички петли по света, но си мисля, че българският петел е световен шампион в тази категория. Герест и перест, той е генерал в оранжеви доспехи, крачещ сред кокошките. Неговият глас струва повече от стадо сладкопойни папагали. Когато закукурига български петел, утрото сладко се събужда. Меденият му тембър обхожда улици, къщи, градини… И цялото градско и цялото селско войнство се протяга с усмивка. Дошъл е новият ден, а с него и новата надежда.

Аз не броя петлите по първи, втори и последни - това, което съм открил е, че всички те са еднакво отговорни да има ред в обществото, независимо дали използват швейцарски часовник, или руски будилник.

За разлика от българския Геро-петел, бразилските петли са бледо копие на своите отвъдокеански братовчеди. Понеже не ползват часовници, те се опитват да кукуригат по всяко време на денонощието, с което объркват не само добросъвестните граждани и работните плантатори, но и слънцето, небето, звездите, луната, а понякога и уличните светофари.

Бразилският петел не кукурига, той крещи като заблеяло агънце. Бразилският петел е повече дребен, отколкото шарен. Кокошките обаче го уважават и се въртят като виенско колело край него. Когато му дойде желанието, може да се каже, че е най-добрият любовник в своята категория. Кокошките - едри, свенливи и гъзести, кудкудякат като магарета, ако до тях се докопа бразилски петел. Когато бразилският петел прави любов, валят едри тропически дъждове, бляскат мълнии, бучат неопитомени стихии, океаните дигат нивото си, светът се разтваря в огромно огнено кълбо…

Затова и кокошките им снасят огромни яйца - по-големи от тези на дългокракия пъдпъдък .