Николай Славов

От скитането
по ръба на нищото
загубват нишката посоките.
И продължават
с пътища за никъде
да отзвучават крехките илюзии.
В пътеките на есента унесени
не спираме да търсим смисъла,
че “утре” и “преди”
не съществуват.
В лица и силуети вятърът
оставя глухи стъпките.
Без бряг е времето,
разпъвано от равнодушие
между възторзи и съмнения -
докато се учим да обичаме.

ИЗВИНЕНИЕ

Редакцията на сп. „Литературен свят” поднася извинения на г-жа Антоанета Николова за плагиатствано стихотворение, публикувано като текст на Николай Славов в бр. 55/2013 г. От писмо на Славов до редакцията ни става ясно, че текстът е изпратен до нас от негови познати, явно желаещи да му навредят и на които той се е доверил да му набират и изпращат стихове за публикация, тъй като сам няма необходимите компютърни умения. Текстът е свален от броя, а редакцията се извинява на Антоанета Николова за причинения морален дискомфорт.