Генадий Велчев

1. ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА

е контролирана група, която контролира всички останали групи и определя социалните процеси в обществото – ето едно емпирично определение за нея и нейната роля в България, дадено от мен като писател, имал късмета да живее и твори по време на великия преход.

2. ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРАКТИКА

на политическата класа. Госпожа политическата практика не обича теорията, но имаше социолози, които я обосноваха и работиха за нея в мирния преход към капитализъм. Според тях преходът от социализъм към “демокрация” – да използваме техния термин – вече е завършил. Теоретично тяхното твърдение изостава от политическата практика с около дванадесет години, защото подмяната на социалистическите отношения на собственост с капиталистически /толкова демодиран и неприятен термин/ е точно фиксирано във времето с приемането на новата българска конституция от ВНС. Преходът обхваща времето от 10 ноември 1989 г. до тази историческа дата от месец юли на 1991 г. Това е логичната периодизация. Защо това откритие трябваше да го направя аз, си има своето обяснение. Държавният капитализъм не беше цел на мероприятието, но беше истинската голяма победа над социализма, защото той остана без икономическата си основа. Левицата и нейните привърженици, които бяха в подем и спечелиха абсолютното мнозинство във Великото народно събрание, след като не можаха да формулират и решат въпросите на социализма, решиха въпроса на капитализма, в болшинството си, без да знаят какво са направили. Ще цитирам една известна мисъл на Маркс за Френската революция, че незнанието, глупостта в политиката е престъпление. Аз мисля, че по отношение на глупостта преходът е гениален. В този смисъл удържаната победа в тези избори се оказа излишна. Това го разбраха всички, когато правителството на Андрей Луканов си подаде оставката. Народното събрание приключи с мандата си, то свърши най-важната работа. Трябваше да се изхвърли от властта левицата, респективно БСП – бившата компартия и да дойдат тези, които ще развият модела от държавен капитализъм към корпоративен. Те дойдоха с един процент преднина – с малко, но завинаги, защото като десни имаха вече реално отворено дясно политическо пространство. Левицата сама им го отвори и затвори лявото. Едно истинско политическо самоубийство, което не е нищо в сравнение с цената, която нашият народ трябваше да плати.

3. ДВЕТЕ КЛАСИ ЗАЕДНО

Очевидно, че политическа класа може да съществува само при наличие на държава, тя оттам произлезе, около този стълб се сформира и акумулира капитали и новата икономическа класа на частния търговски, индустриален и финансов капитал у нас. На българската държава имат да целуват ръка много хора у нас за личното си преуспяване. Естествено, и на щедрия български народ, който отстъпи всичко, което притежаваше, на същата тази държава, за да може да се разплати тя с дълговете, в които го беше вкарала, и да осигури благоденствието на тесния кръг от хора, накацали по нейните клони или ровещи под нейното благодатно дърво и добре похапващи си от плодовете, които падат. Политиката е средство за разпределение и преразпределение на определени ресурси на определени групи – в рамките на някаква определена общност – и съвсем не е разпределение на бюджета. Всички тези господа, които играят и са играли в тази игра, много добре го знаят. Дали това ще се нарече грабеж, престъпление или законно действие, е все едно – защото общият знаменател е волевото действие на някаква група, независимо дали е демократично избрана или недемократично наложила се. В последните почти петнадесет вече години всички икономически отношения се изградиха и работят като политически – волеви и не случайно реалната икономика не устоя на политическия произвол и рухна. Ако трябва да се обяснява защо политиката е мръсна работа, то е точно затова. Мръсна, но високоплатена. Или високодоходна, ако работиш за себе си и не си нает от никого. И отвратителна, ако си влязъл в играта с някакви илюзии за нейния характер.
Българският народ беше ограбен веднъж елегантно с приемането на новата конституция от Великото народно събрание, където в демократичната конституция го лишиха от статута му на номинален собственик на управлявана от държавата индустрия и създадените от този същия народ активи за последните петдесет години след девети септември 1944 г. Тази комична национализация даде старта на перманентната икономическа революция и борби за поглъщане на освободената от притежателя й собственост. И всичко доби такива срамни размери, че дори идеолозите на промяната отвън се уплашиха да не би с рухването на икономическите основи на социализма у нас да се затрие и народът ни. И за социализма и за капитализма е нужно да има народ.

4. ВЛАСТ И БОГАТСТВО

Властта и богатството са две различни неща, две различни работи. В историята на народите тези неща вървят заедно, в смисъл, че който притежава едното, притежава и другото. Или че ако не е така, рано или късно това ще стане. Целта на всеки нормален човек е да живее и смислено и богато, и цялата му активност е насочена към това. Същото важи и за народите, включително и за нашия. Изкушавам се да вметна, че социалистическият път в икономиката, който нашият народ си избра и извървя, почиваше на тази здрава житейска логика – заводите наши, колкото построим, пак са наши, печелим от труда си и властта е наша – не може да ни окраде. Следователно един ден ще имаме всичко – въпросния комунизъм. Въпросната наша власт беше доволна, че е политическият гарант на този материален прогрес – единствена и безсменна. Функционерите на стопанското управление, държавният апарат, бюрокрацията, общата численост на която надхвърляше два милиона души, очевидно не споделяха тази делба на властта в икономиката и втората си позиция като власт в обществото и поеха, както се казва, пътя на революцията. Либералът-философ Жельо Желев обича да си спомня колко драматичен е бил изборът му за президент от Великото народно събрание, въпреки че тогава неговата коалиция беше малцинство в парламента, и как му се е наложило да направи сделка за вицепрезидентския пост – нищо чудно той да не знае нищо за истинската сделка по прехвърлянето на собствеността върху държавата със съответните текстове в конституцията. Там най-вероятно са работили посветени, експерти – например като Иван Костов от СДС и негови аналози от БСП. Големите далавери винаги се правят с измама и на своите. Оставям юристите да се произнесат върху легитимността на този юридически акт по прехвърлянето на собственост. Факт е, че за една нощ нашият народ олекна със сто и петдесет милиарда долара активи по западни експертни оценки към този момент, без да е залагал на борсата или в някое казино, и се събуди като пълен парий, както се пее в интернационала. Не пееше, защото не знаеше, че е ограбен. И не излезе на улиците по същата причина. И ако това не е подло и мръсно – да вееш сини и червени знамена и да не знаеш, че са те ограбили под тези хубави сами по себе си цветове.

5. ЦЕНАТА

Нашите политици обичат да говорят за цени, които не те, а други плащат. Чуждата сметка, която народът ни плати за политическата демокрация, която въпросните политици сътвориха, възлиза, както казах, на сто и петдесет милиарда долара. Въпросните пари отидоха за социално строителство – любима тема за упражнение на българската политическа класа да сортира и подрежда нашия народ според модата в политиката. И най-вече да се устрои уютно на Балканите в малка България, когато надуши някакъв нов световен ред. Тук са идвали да го носят и Хитлер, и Сталин, и Клинтън, и Ферхойген. На кинохрониките и телевизионните записи има срамни сцени на българското политическо слагачество на родна земя – да се заляга пред всеки чифт чужди обувки или ботуши.

6. СОЦИАЛНОТО СТРОИТЕЛСТВО

С прехвърлянето на индустриалната собственост в притежание на държавата, тя най-после получи и правото да я продава, каквото не притежаваше и не можеше да притежава предишната Народна република България. С въвеждането по този начин на държавния капитализъм се осигуриха две неща: наемни хора на труда, респективно ново трудово законодателство – трудов пазар с опашките за безработни; и второ, летящ старт на класата на едрия капитал в производството, търговията и финансите, чрез продажбата на индустрията на тези, които могат да я управляват и я желаят. Сега такава велика класа има и тя, както казват, е около пет процента от намалялото с един милион население на България.
Приятелю, предлагам да спрем.

7. ИНТЕРЕСНОТО

Сигурно ще се запиташ, защо не казвам нищо за интелигенцията, за младежта, за хората на изкуството, науката. Не съм ли виждал палатковите лагери, барикадите и знаменитите митинги – на свободата? Те бяха нужни, но революцията стана без тях – ето, това е интересното. Творческа свобода и свободна търговия са две съвършено различни неща. Ако се обърнем към Маркс, този труд, с който се занимавам и аз, се изключва от анализа на стоковите отношения, както и творческият му продукт и консумация. Става въпрос за толкова модерната днес дума информация. Нещо само по себе си ценно и открито, което не предполага размяна, а употреба. Интересно, нали? Веднага предлагам два извода. В индустриалния конфликт у нас си размениха местата участниците в така наречения производителен и непроизводителен труд – изпълнителски и управленски труд – чрез смяната на формата на собственост от колективна към частна. Ликвидира се диктатурата на работническата класа и на селяните в икономиката, като отнеха на едните и върнаха на другите собствеността.

8. НЕУЧАСТИЕТО

Сега малко за неучастието. Диктаторите, селяните и работниците не участваха в чисто политическата фаза на граждански протести. Нямаше как да си напуснат работните места, докато това не беше проблем за лекарите, адвокатите и други групи и най-вече за огромното чиновничество. От друга страна, беше и опасно да се активират, защото щяха да си поискат реално и заводите, и земята, и стопанствата, и мястото в България, а не да им ги взимат или дават юначагите от Великото народно събрание. Това миришеше страшно на социализъм, какъвто никъде не е правен по земята – и си остана като политическо завещание на Ленин и Великата октомврийска социалистическа революция в Русия. Като добавим и страха, който набраха на Изток и на Запад от полската “Солидарност”, можем да си обясним защо толкова всепризната ценност през целия у нас преход станаха гражданският мир и съгласието.

9. ЗА ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА

и нейният труд. В релацията господство-подчинение в рамките на които се разиграваха драмите на миналия век при изграждането на различни социални системи, ролята на интелигенцията е съпътстваща, попътна и отпадаща, тъй като трудът, колкото и привлекателен да изглежда за включване в определения икономически ред на индустриалното стоково производство – ускорител, умножител и т.н., създава продукт, противоречащ на принципите на размяната. Очевидно е, поне за мен, че нейното време още не е дошло или не си е отишло другото – времето на господството. Тя живее и оцелява като целия наш народ в своето безвремие.

10. СЛУЖЕБНАТА РОЛЯ

на българската политическа класа. Да се пее за капитализъм е най-смешната песничка, която може да се пее на този свят. Нашата политическа класа вече петнайсет години пее тази песничка и с това си изкарва хляба. Сега вече мога да кажа, че и аз съм поет, но не мога да изкарвам за хляба. Явно зависи къде си застанал – дали при народа си или в Народното събрание. Българският политически хор пее и получава овации и в Страсбург, и в Брюксел, и в Лондон, и в Париж, и в Бон, и в Берлин и, разбира се, най-напред във Вашингтон. Ще се интегрираме, това е ясно, момчетата са яки, надуват гърлата и няма да изпуснат властта. А това, че цялото ни общество е дезинтегрирано, атомизирано, смачкано и поставено под пълния контрол на глада и мизерията, че страната ни е обезкръвена, че групата с най-голям потенциал – от двадесет и пет до петдесет години – а те са почти единици, гледат България от хиляди километри разстояние и няма да се върнат докато са на власт тези политици, а напротив, още кадърни хора ще я напуснат, ще избягат, защото тука мирише на блато, тука не се живее, ако си нормален и способен. Тук е добре за бандитите и политиците. В кукувото лято на 2003.

11. ВРЕМЕТО НА ИЗМАМНИЦИТЕ

Майсторите не българския капитализъм започнаха с една голяма измама, за която никой не говори и е облечена в мълчание, като дрехите на голия цар. В този смисъл България е приказна страна за мошениците, страната на мълчанието. На българския народ му препоръчват мълчанието и по повод на конкретното натрупване на капитали, като се позовават на литературните му познания от епохата на ранния капитализъм у нас в началото на миналия век. Такава била практиката. Е, аз наруших мълчанието и казвам, че това е практика на бандитизма. Но кое престъпление, приятелю, е по-голямо – да задигнеш чуждата луксозна кола, да пренабиеш номера й, да й изкараш нови номера или да задигнеш цялата промишленост и да изкараш фалшиви документи за собственост. Тези хора живяха с фалшиви представи за социализма, печатаха фалшиви пари без покритие, мъчеха си душичките и накрая основаха Народно събрание като благотворително дружество с капитала на целия ни народ, за да го ограбят. И покрият с мълчание като гроб на социализма.

12. ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА И ПРЕВРАТЪТ

Това, което левите и десните народни синове сътвориха като депутати във Великото народно събрание – конституцията – си е парекселанс преврат – конституционен преврат в икономическите отношения в страната. Жертва на преврата стана нашият народ като собственик на създаденото от него в България – за него и децата му. Така народът ни беше лишен от правото да участва в икономическите промени с основното си средство – собствеността върху – цитирам: “Заводите и фабриките, банките, подземните богатства, естествените източници на енергия, ядрената енергия, горите, пасищата, водите, пътищата, железопътния, водния и въздушния транспорт, пощите, телеграфите, телефоните, радиото и телевизията са държавна /ОБЩОНАРОДНА/ собственост” и изхвърлен от играта. На масата остана само богатството, което не е давало сън на много хора у нас и в чужбина. И вън и вътре в страната политици, журналисти, експерти, народопсихолози, историци – все капацитети по съдбата на народите, които очевидно живеят в един свят на сбъднатия сън, поглеждат към скъпите си часовници, бодигардове, защото са ценни и заети хора и казват да гледаме напред, позитивно – нашият народ нищо не е изгубил – това, което е в главата му, си е носталгия по комунизма. Съвършено вярно, Господа. Цитатът по-горе е от чл.16, глава втора от Конституцията на Народна република България, приета чрез референдум на 16.05.1971 г. и провъзгласена от Народното събрание на 18.05.1971 г.

05.09.2003.

П.П.

ЗА ДЪРЖАВАТА И РЕВОЛЮЦИЯТА

Главното в моя анализ е, че социализмът като социално-икономическа система е възможен само при обща собственост върху условията и средствата за производство, собственикът е само един и това не е в никакъв случай държавата – както и да се украсява – комунистическа, социалистическа или демократична.
При социализма държавата не е собственик на нищо, не притежава нищо, но й е възложено чрез конституцията от името на собственика да управлява тази чужда за нея собственост при определени условия. Следователно, ако има някой нает, това е държавното чиновничество с всички структури /органи на държавата/. Затова аз казвам, че революцията в България беше революция на чиновниците, на тези от канцелариите срещу фабриките и заводите.

25.02.2009