Анита Коларова

СЛИЗАНЕ ОТ КРЪСТА

Виновна ли е тази тъмна пръст,
в която бавно Божа кръв се стича?
Иисус ли са разпъвали на кръст,
щом аз стоя между баща и чичо?
И сякаш от предишния живот
изкупвам грях върху гореща лава,
и търся
всяка нощ сънуван
брод,
където смъртен грях се опрощава.
И пак се ражда в лунатичен час
инстинктът ми за смърт предизвестена.
И страшна сова -
маминият глас
пищи в нощта
и във кръвта ми стене.
Луната е едно петно от кръв
върху лице, по-бяло от извара.
Не с нож, а с писък
пъпната ми връв
е срязана в оная страшна заран.
Сърцето ми, - пречупени крило,
пропадало по алени спирали,
се блъска сред пламтящо колело
и ще се пръсне.
Ако не прежали!

КАРТИНАТА ОТ ВЕРНИСАЖА

           „…за чувството е нужно време, а не за мисълта.
            Мисълта е мълния, чувството- лъч от далечна звезда.”

Тя ме обсеби
като пролет късна.
Бе девственица малка в бяла риза…
Очите си не можех да откъсна
от огъня, зениците ми близнал.
Почти не дишах - да не се разпадне
като дърво от удар на секира.
А покрай мене вече
сноби хладни
сновяха,
за да инвестират…
Художничката беше на стената
разпънала
душата си нетленна…
Затуй не я попитах за цената.
Бях бедна аз,
картината - безценна.
Но пожелах да зная нещо друго,
съвсем ненужно може би
и много лично -
как се разделя с тази дивна хубост?!
А тя отвърна ми:
С ъ в с е м п р а к т и ч н о!