БЕЗСЪННИ МИСЛИ
Човек дири щастието си цял живот. Лута се, страда, не подозира, че то, щастието, не се намира далече от корените. Защо? Защото всички ние сме леторасли от същите вечното дърво на живота. Неговите корени доставят живителен сок и на цвета, и на листата.
Светът е приемлив, ако не ни отказва място за труд и радост. Тесен и неуютен е, ако ни е отнел правото на избор и надежди.
Животът е толкова добър или лош, колкото добри или лоши сме ние, хората.
Само с хляб не се живее, но ето че оцеляването на човека е невъзможно без насъщния. Духовността е загърбена и ние се снижаваме до нивото на животинския свят. Ненаситни олигарси и лъжеизбраници са обяздили катъра на властта и грубата сила и нехаят за воплите на народа. Минирано е полето на святото човешко единство. Лавина от омраза пъпли, расте, но те, самопровъзгласилите се за елит мутри и управници нито виждат, нито чуват грохота й. Те вярват в правото си на сладък живот. И със зъби и нокти го бранят.
Неусмиримата прагматичност, животинският егоизъм и ненаситната жажда за луксозно, показно съществуване удариха като мълния дървото на родовото ни единение. Самовлюбеният преуспял елит, съчленен от политици, подкрепяни от развилнялата се престъпност и мутризация е издигнала черна хоругва, на която се люшка безбожна троица: собственост, власт, пари.
Приятелите на моите приятели са и мои приятели, но враговете на моите приятели не непременно са и мои врагове.
С каква безумна безотговорност и недалновидност допуснахме да се пръкнат двукраки крокодили. Когато бяха невръстни, крокодилчетата ни пляскаха с опашки добронамерено, но когато се видяха пораснали, те отвориха бездънна, хищна паст.
Корените на българщината пронизват сърцето и разума ми и ме свързват крепко с родния чернозем. Нито сили, нито воля усещам да се отдалеча от тях. И най-малкото отдалечаване причинява скомина, нарушава равновесието.
България днес е обран бостан, безнадежден помръкнал кър, който тъгува по истинските си стопани.
Раждаме се, за да учудим поне малко света с факта на своята поява. Наш дълг е да го зарадваме поне малко с онова, което е на изчезване: човещина, обич, доверие.
Справедливост - дума, изпъдена от речника на управниците ни. Тлъстите финансови сметки в чужди банки - това е „правдата”, която те изповядват.
Животът има висока цена само когато е посветен на висока нравствена цел. Примерът на възрожденците-страдалци потвърждава тази мисъл.
Който хвърля пред себе си семената на доброто, очаква го жътва на любов и признателност. Но ето - задухали са пясъчните ветрове на отродителството - боже, дано не затрупат огнището на мъждукащия вече дух на българщината.
Всяка нова, изстрадана книга е една смърт и едно възкресение. Смърт - защото сме се освободили от безсънните мисли и чувства, които са я оплодили. И възкресение - защото, вдъхновената вяра тласка духа към други, неизследвани висоти.
Помни, човече: не заравяй от нетърпелива суета стария кладенец, прокопан от живели преди теб люде. Вгледай се, и ако долу, в земните недра, все още блещука водица, не бързай да плюнеш в нея. Защото още не си изкопал свой нов кладенец, или ако захванеш да го копаеш, може никога да не стигнеш до чиста, изворна вода.
Не изневерявай и не предавай мечтите си на забрава, остави ги да се реят в душата ти като запролетили птици, които търсят гнездо, за да го стоплят с песен и любов.
