ДА ЗНАМ, ЧЕ ЩЕ УМРА, НО ДА ЗАМИНА…
ЛОПУШАНСКАТА ДРУЖИНА
Гръм отекнеше, облак мине,
срине се небо наполовина.
Мама се кръсти: минава, сине,
Лопушанската дружина.
Сватба да е, звезда да погине,
войска да е, да звекне шина,
мама ми шепне: минава, сине,
Лопушанската дружина.
И аз се скитах следа да диря
под орлова сянка, по вълча пъртина,
за да те найда из кървава диря,
моя Лопушанска дружина.
Къде ли денува, къде ли нощува,
защо не спреш, къде отмина?
Цялото ми детство ти пропътува,
Лопушанска дружина.
Излюпят ли птиците, цъфне ли макът,
закълби ли се есен в градина,
върви пътувай! Нейде те чакат,
моя Лопушанска дружина.
Не ме оплаквайте, не ме търсете,
ако нявга от вас си замина,
не ми полагайте камък, ни цвете -
аз съм с Лопушанската дружина!
ВЪЗПОМИНАНИЕ ЗА ДАСКАЛА
Те всички мислеха,
че ще се върнат скоро,
защото беше есен,
чакаше ги оран.
Ковачът бе оставил
плуговете некалени.
Коларят - воловете ненапоени.
Шивачът -
панталона неушит.
Зидарят - недовършен зид.
Дърварят брадвата си взе,
но на -
набързо дрехата облече,
остави бременна жена,
а име за детето не изрече.
Тръгваха и мислеха,
че иде оран,
бързаха,
за да се върнат скоро.
Даскалът единствен знаеше добре,
че няма път за връщане,
че ще се мре,
че силен е врагът,
че е жесток.
И не подготви новия урок.
Усмихна се в реката
и заминаха.
Като лавина
по надолното се сринаха.
Видяла жажда
в жадните очи,
реката също тръгна подир тях.
И обещала им да си мълчи,
далеч ги изпроводи с шепот плах…
След три дни
циганката на ковача падна
в черната ковачница и ви,
ви като вълчица цяла нощ.
Би се в наковалнята, лази,
дланите и въглени гориха.
В лютите и цигански сълзи
плуговете се калиха.
След три дни
воловете разкъсаха синджирите,
обрулиха с рога два коша дюли
и свлякоха се тежко от баирите,
сгърбени и жадни
като дюни.
След три дни
бащата на шивача се надигна,
намери сили, стъпи на нозе,
в дланта си болна тежък камък взе
и го запрати,
запрати! -
в мръсните стъкла на общината.
След три дни
момчета на зидаря смръщи вежди,
намери чука, в бурените скрит,
и камъните почна да оглежда,
и ръст премери с бащиния зид.
След три дни
роди се и детето на дърваря,
но попа не поиска да го кръсти.
Повиваше го бедната вдовица
и викаше мъжа си като луда.
Викаше го от зори до мрак,
викаше го есени и зиме,
докато на неговото име
се обади нейният сирак…
Остава да ви кажа, че реката
също като тях не се завърна.
Потъна някъде далеч в полята,
с върби и облаци лице загърна.
До Дунава
и по далеч ходи
да мие кървавите си води.
Да, даскалът разбираше добре,
че няма път назад,
че ще се мре.
Той сам прочел бе своята присъда,
той знаеше, че трябва,
и загина!
Аз искам като даскала да бъда:
да знам, че ще умра,
но да замина.
ДОКТОР СТАМЕН
Казвам се Стамен. Доктор Стамен.
Рожден от българска бедна дева
в село Железна, на одър сламен.
Завършил медицина в Женева.
През септемврийската гневна буна
къде без народа и той без мен?
Грабнах си чантата, взех бастуна -
едничък прилично въоръжен.
Исках да бъда с другите равен,
с обща участ, в една посока.
Щабът ме назначи за лекар главен.
Трудна длъжност.
Чест висока.
В първата битка, подирил слава,
плениха един капитан ранен.
И както дългът повелява -
взех го в болницата при мен.
Не чух ни упрек, нито закана,
на както никога трудно ми беше:
не раната на капитана -
погледът на другарите кървеше.
След погрома, след утрото сетно,
към Балкана не обърнах лице.
Аз си останах, като е редно,
при ранените.
С ранено сърце.
И с Революцията - редом двама,
край Огоста, до Кутловския друм,
в една нощ паднахме, в една яма,
от една ръка, от един куршум.
Уби ме капитана. Не ме послуша,
стана от леглото и пое след нас.
Мълчеше земята, задавена от суша,
останала без плач, останала без глас.
Не бях изплашен, не бях и тъжен,
диагноза си сложих: смъртта начева.
И жалех само, че оставам длъжен
на другарите, изучили ме в Женева.
От живота си тръгнах като изселен.
И зачаках да мра, да тлея.
И все не разбирам: бях разстрелян,
заровиха ме,
а още живея.
И ме гложди още старата мисъл -
искам да видя пак капитана:
излезе от болница неизписан,
с незасъхнала, отворена рана.
Не ме корете - навик странен,
дълг неизменен, обречен риск…
Казвам се Стамен. Доктор Стамен.
Септемврийски лекар.
Комунист.
