С ПРИЯТЕЛ ТРЯБВА ДА ГОВОРЯ…

Емил Симеонов

***

С приятел трябва да говоря,
с един добър и чист приятел,
преди водата да затворя.

Преди да зазимя чешмата.
Отново - кротък - да осмисля
и пролетта и свойто лято,
и есента си златолиста …

Преди да зазимя чешмата.

И моите любими трябва
да ги погали пак ръката,
която мене цял раздаде…

Преди да зазимя чешмата.

Без шепите си да изтрия,
да се надвеся над водата
и дълга глътка да отпия…

Преди да зазимя чешмата.


АРХИВНО

Прибирай си архивите, поете…
Самият ти не ставаш за архив.
За там са нужни слава и букети.
И документи, че си бил щастлив.

Отпрашиха последните Пегаси.
Ръждясваш ти като подкова глух.
Едно палто не купи на жена си,
пък искаш за безсмъртие кожух.

Пък искаш сред кашони и панели
децата ти у теб да виждат цар.
И после - нещо чели, недочели -
поне да те дадат на антиквар…

Прибирай си архивите, поете.
И гълъбите вдигай - заедно със тях.
Теб славата не те пожали в цвете,
та от забрава ли да те е страх.