Георги Михалков

В послеслова към своята книга с разкази “Грехове”, издадена от Издателска къща “Огледало” младият писател Димитър Лазаров казва: “Греховете разцъфват като отровни цветя и поставят извършителите пред истински изпитания”. Всеки от нас носи своите големи и малки грехове, които ни измъчват и не ни дават покой. Всички ние се борим със злото в нас и около нас, но за жалост човек не става по-добър, по-мъдър, по-благодушен. Злото и жестокостта се ширят все повече и повече. Достатъчно е да погледнем войната в Сирия, да видим огромната вълна от емигранти и да се запитаме изчезва ли злото и ставаме ли по-добри.

В “Грехове” Димитър Лазаров анализира злото. В своите малко страшни разкази той ни кара да се запитаме какво е злото, как се изразява и кога то се проявява у човек. Младият писател ясно осъзнава, че всеки има склонност към злото и то може да се събуди най-неочаквано, в момент, когато се почувстваме измамени, наранени, разочаровани или изоставени, както е в разказа “Голямото завръщане”.

Главната героиня Нина е безумно влюбена в своя приятел Ники, но той я изоставя и тя потъва в отчайваща мъка, която се превръща в ярост. Нина започва да изпитва ненавист към мъжете и да си отмъщава за нанесената й обида, болка и мъка. В нея покълва злото, разцъфтява като отровно цвете и я обсебва изцяло.

Героинята от разказа “Старият фар” също преживява дълбоко разочарование в любовта и за да си отмъсти, решава да разруши стария фар, символ на любовта, на искрените и чисти чувства. Болката събужда у нея жаждата за отмъщение и за рушене, но това ли е начинът да преодолеем гнева, пита ни авторът.

Или злото в разказа “Черната вдовица”. Красивото и привлекателно момиче Ева се превръща в смъртоносен паяк. Разказът е ярка и силна метафора на злото, което може внезапно да ни заслепи и да причиним беда, да нараним човека, когото обичаме.

В разказа “Грехове” Невена извършва грях, убива плода, който носи в себе си. След това животът й е щастлив, но злото, което е сторила остава и то се връща, за да й напомни, че нищо не може да ни спаси от сторения някога грях.

Разказите на Димитър Лазаров ни напомнят, че злото и жестокостта могат да се крият зад невинно и красиво човешко лице. За да ни внуши своите мисли и разсъждения за живота Лазаров избира оригинален художествен начин на изразяване, като използва въздействието на ужаса.

За някои читатели това може да се стори малко странно, но ужасът има и положителна страна. Той ни държи под напрежение и ни кара да се замислим, да направим по-точна преценка на ставащото около нас или на това, което четем и да успеем да извлечем верните и правилни изводи.

Не трябва да забравяме, че ужасът съществува в литературата от нейната поява. Достатъчно е да си спомним детските приказки, които всички добре познаваме. Лошият вълк изяжда слабата и невинна баба, злата царица дава на Снежанка да отхапе от отровната ябълка или да се върнем към древногръцките трагедии на Софокъл, Еврипид или трагедиите на Шекспир, в които злото и ужасът са основен двигател на действието като в “Хамлет”, “Макбет” , “Отело” и други.

В “Божествена комедия” Данте ни представя красотата на Рая, след като ни е показал ужасите на ада и чрез контраста художественото въздействие на творбата става по-силно и по-завладяващо.

“Грехове” е книга, която търси доброто, подтиква ни да се вгледаме в себе си и в живота около нас, за да открием вечните добродетели. Книга, написана талантливо и проникновено, която разкрива необикновен художествен свят, богат на теми, образи, чувства и мъдрост.

София, 21. 09. 2013 г.