Драгни Драгнев

Ти си смъртен светец. И пастир на душата.
Вечен спътник на времето в мрака свиреп.
Ти си бог и човек - и над теб небесата
все ечат, все отекват и напомнят за теб…

Ти си в нас. И си млад и красив, и омаен.
И звездите летят над челото ти пак…
Вятър вика, размахва камшици, играе
и издига вихрушки през гарванов грак…

Ти си тук. Мъж достоен. И горд. И всесилен.
Дай ни капчица свяст и от своя живот
ни преливай любов към родината мила -
като тебе да мрем за свободен народ…

Не бесилото твое, твоя подвиг ни трябва -
светлината на твоята българска кръв.
Да преминем през болки и низости храбро,
всеки сам да пречисти душата си пръв.

Аз целувам очите ти както във храма
и свещицата паля с молитвен мълвеж :
да обърнеш съдбата ни - мъка да няма,
на България слънце и път да дадеш…