Пенка Иванова

Янакиев беше на продължителна командировка в чужбина.
Обхвана го носталгия по родния край и още на другия ден след като се прибра в България, тръгна за Свиленград - за Равна гора, селце малко - вече почти обезлюдено…

Въпреки, че детството му се бе превърнало в далечен спомен, той реши да посети местата свързани с него. За два дни обходи възвишенията малък и голям Карабаш, околностите на някогашната Бяла чешма, на Синята чешма край жасмина и други местности оставили трайни следи в съзнанието му…

На третия ден, рано сутринта приготви раницата и пое по хълмистите поляни на Сакар. Свещената планина Мастейра - както е мистичното й име е привлекателна. Известна е със светилищата и крепостите от различни епохи, със скалните феномени, с природата, която въпреки небрежното отношение напоследък към нея, е уникална със своята флората и фауната. Всичко по своему е интересно тук - дори и онази белезникава скала, на която е кацнала голяма, внушителна, тъмна птица със златист оттенък, който и придава строгост и респект. Това е царският орел, обитаващ тези места. Красавец!

Слънцето вече се бе издигнало високо над Маточина.
Мисълта за смелия, за преданния на народа - Йоаница съпътстваше равногореца Янакиев при изкачването на хълма.

Той обича историята. На времето, дори и учителката му по руски език в икономическия знаеше за пристрастията му към историческите събития и последната година му подари известната картина „Богатири” - от художника Виктор Васнецов.

Ето го и платото! Тишина…Усеща се полъха на историята. Това е крепостта „Букелон”. Останали са все пак части от Донжона - от главната кула свързана с Балдуин.

Преди много, много години българската войска водена от цар Калоян /Йоаница/, разбива кръстоносците край Адрианопол, край днешния Одрин, и пленява император Балдуин Фландърски, който, казват, престоява в тази кула, докато го отведат в Търново.

Янакиев улучи ясно време. Въздухът кристално чист. В далечината сребреят водите на река Тунджа, която напуска България източно от селището със затихващи функции - Маточина и навлиза в района на Одрин, където се влива в Марица.

Там някъде - са земите, на дедите на Янакиев и другите бежанци от Одринска Тракия…

В Ахъркьой - Одринско е живяло голямото семейство на прадядото на Янакиев - Саранди Карагьозов. Тук идва като учител заралията Константин Антонов - Сечинката, ревностен последовател на идеите за Освобождение на Македония и Одринско. Сечинката и негов съидейник създават в Ахъркьой и други села наоколо революционни комитети…

Но изненадата не е чужда никому!

Саранди Карагьозов и още няколко последователи на Сечинката са наклеветени от провокатори, от издайници и по обвинение за съучастничество в укриване на оръжие са изпратени в занданите на Сенап кале.

Пет години по-късно, благодарение на руския консул посетил крепостта Сенап кале - Саранди Карагьозов и неговите другари са освободени от затвора. Всички се завръщат в Ахъркьой. Тогава животът в Ахъркьой е сравнително спокоен…

Но след това - при новата окупация на Одринско през… деветстотин и тринайста, българите от Ахъркьой са принудени да се изселват.

Обикновено хората си дават сметка за нещото, което са загубили едва тогава - когато го загубят, но при нелеката, трагична съдба на бежанците това не е точно така…

Във време, в което твори един от най-значимите композитори на миналия век - Игор Стравински, когато много негови почитатели се наслаждават на прочутото му произведение „Жар птица” - ахъркьойци трябва да напущат родния дом, да бягат от пожарите, да преодоляват големи препятствия, да търпят непосилни несгоди… Мъка!

След тежкия преход, години на лутане и безпокойство, хората от Ахъркьой, които оцеляват решават да се установят в село Евджилар, сега Равна гора - Свиленградско, за да са по-близко до земите си и един ден да се завърнат отново там, в Одринско.
Явно това не се случва на тези хора.
Но друго е за птиците. Ето го, там - горе във висините прелита царският орел. Прекрасно! За него граници няма…!
Чувството за Свобода е незаменимо!
Но най-сигурно е Слънцето! То грее за всички…

През различните сезони тези земи - оттатък, в Одринско изглеждат различно, но те са си същите и са си точно там, където са живели някога предците на равногорци…

Това е минало, но Янакиев е запомнил от дедите си „Не пречупвай никога българския дух!”
Не!
Никога няма да се пречупи българския дух на хората от Сарандевия род!
В Балканската война участва дядото на Янакиев - Тодор Сарандев - един от синовете на заточения в Сенап кале - Саранди Карагьозов.
Във Втората световна, в трийсти пехотен Шейновски полк участва баща му - Янаки Сарандев…
Родовата принадлежност е нещо много отговорно!…

Българинът е човек с нравствен и естетически идеал, с чувство за чест, за вярност към род и Родина - независимо кога и в кое населено място е живял…

А полъхът на времето, полъхът от Мастейра съпътства не само Янакиев, а всеки докоснал се до нейните свети места…
Никой не може да сломи, да пречупи българския ни дух.
Историята знае това!

Сега, в тия неспокойни дни, само обичта към България може да ни тласне напред, да ни даде нов импулс за живот…