1923

Михаил Маринов

И прегърнало старчето гайда,
а синът му прегърнал пръстта.
- Наловете се, скачайте! Хайде! -
по сватбарски ревяла смъртта.

Но синът, на стърнището проснат,
не останал убит, нито роб.
Само спомен стаила Огоста
за голямото скръбно хоро.

И заслушал словата на стария,
на нощта в септемврийския хлад,
аз откривам велика България
и замислен поглеждам назад…