НА КИРИЛА И МЕТОДИЯ

Весела Страшимирова

НА КИРИЛА И МЕТОДИЯ

Минаха векове на горест и несрети,
и бури отехтяха под родни небосводи,
но мощно кат звезда-водителка ни свети
свещеният завет на Кирил и Методий.

Език! Ти дух нетленен всред всичко земно, тленно,
ти - песен и въздишка, ти горест и възторг!
Ти свързваш ни единни в неръкотворно звено,
сплотени всички с вяра в българския Бог.

Тук всяка страст изгаря, умира всяка злоба,
и пепел ще остане след всяка суета…
Но ти език! ти пееш над люлката и гроба
нестихващия псалом на вечната борба.

И няма смърт, и няма разгром или падение
за теб, кален всред бури, мой български народе,
защото на небето гори като знамение
през векове заветът на Кирил и Методий:

единни в скръб и радост, с една и съща воля,
скрепени с вечна клетва - да бъдеме творци,
пребродили на робство злокобните подмоли,
за теб, родино, вием днес пролетни венци!

И в тоя час, когато по цяла бащиния
празднуваме възхода на българския род,
о, нека да отслужим в душите литургия
пред образите свети на Кирил и Методий.


ТРАКИЙСКА МАЙКА

В снежната вечер с бойници, с златни кубета
из здрачинатаиздига се каменен град.
Майко, дотегна ми скитнишка орис проклета. -
Все тъй ли ще бродим без отдих в живота нерад?
      - Ще търсиш с мене всред скръб и томлене
                                              беломорския град,
                                              беломорския град!

Ах, зад прозорците песни и танци се чуват,
вътре струи светлина като слънчев порой…
Искам и аз там до буен захлас да пирувам
Искам и аз там да намеря там близък и свой!
     - Жадувам пир други - всред зноя на юга:
                                       там е праздникът мой,
                                       там е праздникът мой!

В утрин златиста разгъва се морска безбрежност,
тук за почивка зове черноморският бряг,
А пътят ни чезне, може би, в нова метежност,
и уморих се, а няма го родния праг…
      - Безспир да те следва свещената клетва:
                                            към Егейския бряг,
                                            към Егейския бряг!


в. Женски глас, № 13-14, 31 май 1942, с.4.


ВОДИ МЕ!

Аз не зная днес твоето име
И все пак ти протягам ръка,
Доверчива аз ида - води ме
По широката бяла река.

И ще гледам в очите ти сини,
Отразени с крайбрежния път
Как разцъфват уханни градини,
Дето сребърни птици летят.

Аз ще гледам как мерно веслуваш
Ти мой силен и волен веслар
И понявга кат привет ще чувам
Песента на далечен рибар.

И ще слезем на изток с реката
Към широкото синьо море
И ще спрем сред кръга на водата
Във самото й звездно сърдце.

И ще счупим тогава веслата
Сред широкото синьо море,
За да нямаме път към земята -
В слънчев смях наший ден ще умре.


в. „Морски свят”, г. IХ, бр. 3, март 1932, с. 4.