НА КИРИЛА И МЕТОДИЯ
НА КИРИЛА И МЕТОДИЯ
Минаха векове на горест и несрети,
и бури отехтяха под родни небосводи,
но мощно кат звезда-водителка ни свети
свещеният завет на Кирил и Методий.
Език! Ти дух нетленен всред всичко земно, тленно,
ти - песен и въздишка, ти горест и възторг!
Ти свързваш ни единни в неръкотворно звено,
сплотени всички с вяра в българския Бог.
Тук всяка страст изгаря, умира всяка злоба,
и пепел ще остане след всяка суета…
Но ти език! ти пееш над люлката и гроба
нестихващия псалом на вечната борба.
И няма смърт, и няма разгром или падение
за теб, кален всред бури, мой български народе,
защото на небето гори като знамение
през векове заветът на Кирил и Методий:
единни в скръб и радост, с една и съща воля,
скрепени с вечна клетва - да бъдеме творци,
пребродили на робство злокобните подмоли,
за теб, родино, вием днес пролетни венци!
И в тоя час, когато по цяла бащиния
празднуваме възхода на българския род,
о, нека да отслужим в душите литургия
пред образите свети на Кирил и Методий.
ТРАКИЙСКА МАЙКА
В снежната вечер с бойници, с златни кубета
из здрачинатаиздига се каменен град.
Майко, дотегна ми скитнишка орис проклета. -
Все тъй ли ще бродим без отдих в живота нерад?
- Ще търсиш с мене всред скръб и томлене
беломорския град,
беломорския град!
Ах, зад прозорците песни и танци се чуват,
вътре струи светлина като слънчев порой…
Искам и аз там до буен захлас да пирувам
Искам и аз там да намеря там близък и свой!
- Жадувам пир други - всред зноя на юга:
там е праздникът мой,
там е праздникът мой!
В утрин златиста разгъва се морска безбрежност,
тук за почивка зове черноморският бряг,
А пътят ни чезне, може би, в нова метежност,
и уморих се, а няма го родния праг…
- Безспир да те следва свещената клетва:
към Егейския бряг,
към Егейския бряг!
в. Женски глас, № 13-14, 31 май 1942, с.4.
ВОДИ МЕ!
Аз не зная днес твоето име
И все пак ти протягам ръка,
Доверчива аз ида - води ме
По широката бяла река.
И ще гледам в очите ти сини,
Отразени с крайбрежния път
Как разцъфват уханни градини,
Дето сребърни птици летят.
Аз ще гледам как мерно веслуваш
Ти мой силен и волен веслар
И понявга кат привет ще чувам
Песента на далечен рибар.
И ще слезем на изток с реката
Към широкото синьо море
И ще спрем сред кръга на водата
Във самото й звездно сърдце.
И ще счупим тогава веслата
Сред широкото синьо море,
За да нямаме път към земята -
В слънчев смях наший ден ще умре.
в. „Морски свят”, г. IХ, бр. 3, март 1932, с. 4.