Рашко Стойков

Предговор към книгата „Нощта на моя ден” (2008)

Чух името му, когато Теодор вече го е нямало…
Майка му ми даде единствената негова книга - с надписано от негово име посвещение и измислена дата, сякаш книгата ми е била подарена, докато е бил още жив.
Майчица…
Когато разгърнах книгата, майка му вече ми бе разказала за неговите изпитания, болести и трагичен край.
Философските есета на сина и разказът на майката взаимно се допълваха, пресичаха, отричаха. Разкривайки ми образа на един млад човек - на „ти” с Бога и Всемира, на „Вие” с тревичките и човека…
Такива са и стиховете на Теодор, които ще прочетете в „Нощта на моя ден”. Те не са издавани досега. Издирени са, както се досещате, от майка му - в тетрадки, бележници, листчета. Повечето стихотворения са „недовършени”, „недоизпипани”, наброски…
Но светът, заключен в тях, е драматичен, вулканичен свят, красив и грозен, свят, в който тревичките и Човекът не са само част от всемира, те са и оправдание за съществуването му!
Светът на един кратък живот.
Светът, в който морето не е до колене, защото морето е в нас.
Светът, в който сълзите ни светят отгоре нощем.
Светът, в който зимата, кална и мършава, протяга ръка за милостиня.
Светът, в който има гладни до смърт деца.
Светът, в който Достоевски - умът кристално чист - подпалва небесата, когато някое дете умира.
Светът, в който Вапцаров ще дойде с вятъра, когато всички деца ще са сити. И неговото лице ще ги гледа щастливо.
… Светът на Теодор. Сътворен от него като Божия свят само за 6 дни, защото Господ му е отпуснал толкова.
Теодор Христов - един млад човек, обречен да остане вечно млад.
Като спомен от пролетния дъжд.