ПЛАЧ
ПЛАЧ
Глъхне полето
с пустеещи ниви…
Вятър отвява речи и страници.
Спечено зърно -
сълза горчива:
Земята плаче в реални граници.
***
… Снегът
на мойто детство
беше бял.
Не затова,
че бе невинно бял.
А затова,
че бял съм го видял…
БЯЛО
Всичко нацъфтяло.
Всичко бяло, бяло.
Ябълката бяла -
бяла,
до премала.
Даже бели стават
сенките вечерни.
Даже побеляват
мислите ми черни.
ПАМЕТ
На тая многострадална българска територия
дето рози цъфтят
и пелин расте -
всяко поколение пише една история,
а следващото не я чете.
ПТИЦА
Ако България е полетяла птица
към своя ден голям
под небосвода син -
едното й крило е добруджанската пшеница,
а другото -
хайдушката Ирин-Пирин.
КРЪВНИ ТЕЛЦА
Все повече слова,
все по-малко деца -
до кога ще си играем на дипломация?
И умират човешките кръвни телца
на тоя народ
и на тая българска нация…
ДЛАН
по Георги Джагаров
Родината -
една човешка длан…
Но днес й режат
майчините пръсти.
И, свел глава,
закрилникът Балкан -
целува тези пръсти
и се кръсти.
ПЛАМЪЧЕ
Стеснява се кръгът.
Отслабва силата,
с която съм отмествал планините.
Остава само пламъче в кандилото -
като душата блага
на светците.
РИЦАРСКО
На Г. Свежин
Добре, че доживяхме, старче,
до тая възраст, късно есенна -
когато чашата поднесена
е пълна с мъдрост и нагарча…
Какво ли с тебе не видяхме,
безумни страсти ни разделяха,
отровни думи ни разстреляха,
попътни огньове ни гряха…
Сега ни сгрява топлината
на книгите,
от нас написани,
с които кръстно сме орисани
да носим знака на Съдбата.
И страниците днес остават
да обвиняват
и прощават -
от полъх пролетен разлиствани,
от вятър есенен дописвани…
МИГ
Над моя ден се спуска дълга вечер,
в която всеки миг
е цяла вечност,
в която бродят сенки таласъмни -
догде зори зора и се разсъмне,
догдето детски смях и песен птича
пак известят, че някой ме обича -
от ранна сутрин чак до късна вечер,
когато всеки миг съм жив
и вечен.
РОЗИ
Кой вятър отвея нощес тези рози червени
далече,
далече -
в пясъците край Кербала?
Рози от Карлово,
рози от Казанлък
рози от местата рождени
на момчетата със прекършените крила?
Кой вятър -
зимен, пролетен, летен
или късноесенен?
Откъде взеха влага да поникнат
и да растат?
Над пустинята носи се глас
плачопесенен,
и камбани от Карлово, Казанлък
и Балкана звънят.
А когато повее далечен,
планински вечерник -
тези рози червени потеглят
обратно на път,
да се върнат при майка и татко
за вечерна проверка;
И когато се съмне -
в балканска роса окъпани,
сред пустинята пак да цъфтят.
31 декември 2003 г., с. Медковец
