Борис Шивачев

Името на Бланка де лос Риос може да се постави наред с имената на най-големите испански писателки: Фернан Кабалеро и Емилия Пардо Басан - без то да изгуби нещо от своя блясък.
Фернан Кабалеро е умряла отдавна, Емилия Пардо Басан си отиде преди няколко години… жива е само Бланка де лос Риос. Бланка де лос Риос е родена в Севиля, в града на песните и любовта. Тя произхожда от видно семейство. Достатчъно е да споменем, че бащата на Блнака е бил гениален архитект, а нейният чичо - Амадор де лос Риос - един от най-блестящите литератори на Испания, автор на прочутата „Historia de la literature еspanola”.

Бланка де лос Риос още твърде млада проявява своя поетичен дар. Нейните мадригали и романси обръщат внимание на тогавашните големи критици: Валера, Канете, Искарт и Кампильо. По-късно тя издава своите поетични творби в няколко отделни сбирки. „Спомени и надежди” и „El romancero de Don Jaime El Conquistador” са най-хубавите. Нейната поезия излъчва топлота и наивност, тъй присъща на творенията от този род. Колкото за стила й, той е великолепен. Прилича на пъстра мозайка от скъпоценни камъни и злато. Неговите основни качества са чистота и музикалност.

Но Бланка де лос Риос не е само поетеса, тя е и писателка, в най-широкия смисъл на тази дума. Нейните исторически изследвания върху „Златния век на испанската литература” - „Del sigio de Оro”, й създават име на голям авторитет в тази област. Сам Менандес й Пелайо, най-гениалният испански критик и естет на всички времена, в своя предговор към „Del sigio de Оro”, признава, по един недвусмислен начин, заслугите на Бланка де лос Риос към литературната история на Испания.

Най-значителното, може би, в тази област, е разкошната биография на Тирсо де Молина, написана въз основа на едно подробно изучаване на множество плесенясали архиви, и премирана от Испанската Кралска Академия. Благодарение на Бланка де лос Риос и на нейните неуморни изследвания, Тирсо де Молина - автора на „Дон Жуан Тенорио” (първообраз на всички Дон Жуани) и на „Милосърдната Марта” (майката на „Тартюф”-а, първият модел на ипокризия в модерната литература), излиза из тъмата и забвението на средните векове, за да заеме свое място в светата троица на испанския театър - Лопе де Вега, Калдерон де ла Барка и… Тирсо де Молина.

Като новелистка, Бланка де лос Риос стои наравно с най-добрите испански прозаици. Нейните новели, „La Rondeta”, „Мелита Палма”, „Испанска кръв” и „Момичето от Санабрия” са преведени почти на всички европейски езици. Специално за „La Rondeta” Менандес и Пелайо казва, че тя му напомня работите на Мериме, както в стилно отношение, така и по своята обективност.

Авторката на „La Rondeta” е голяма майсторка и на разказа. В много от разказите си тя прескача границите на реалното, за да ни предаде нюанси и чувства, които долавят само избраните. Разказът „Лъвчето”, който поместваме в настоящия брой, е дълбоко психологичен. В него чувствата избухват от тъмните ъгли на посъзнанието като ослепителни ракети.

Значението на Бланка де лос Риос не се изчерпва с казаното дотук. Ще трябв ада се напишат още няколко колони, за да се изброи само всичко онова, което е излязло изпод перото й.

Бланка де лос Риос е щастливо съчетание на силна воля, природен талант и голяма ерудиция. Тя е една от най-добрите лекторки в Испания. Атенеите на Мадрид, Севиля и Барцелона и аудиториите на не малко други градове я познават като разпалена агитаторка на испано-американизма, на голямата и цялостна култура на испанската раса в Европа и Америка. Тя е и отлична журналистка. Сътрудничила е в много списания и вестници. А от 1918 г. е редакторка на едно от най-хубавите списания.

в. „Литературни новини”, год. І., (1928), бр. 25