ТАМАЙО
У нас, в България, освен имената на Лопе де Вега и Калдерон де ла Барка, малцина знаят нещо повече за испанския театър. Малцина са ония, които познават, макар и по име само Тирсо де Молина, Аларкон, Гутиерес, Арценбуш, Апала, Ечегарей и Хасинто Беневенте. Нищо чудно, че ний не познаваме и Мануел Тамайо и Баус, един от най-големите драматурзи на Испания.
Тамайо започва своята литературна дейност с преводи и посредствени пиеси, писани под влиянието на Шиллера и Александър Дювал. Скоро, обаче, той се отърсва от чуждите влияния и написва своята историческа трагедия „Виргиния”, пълна с класическа прелест, която прославя Тамайо и принуждава сериозната критика да обърне внимание на младия автор.
След това се появяват неговите драми „La Ricahembra”, написана със сътрудничеството на Фернандес Герра и „Jocura de amor” - „Лудост от любов”, която пиеса създава на автора име на голям драматург. Сюжетът на „Jocura de amor” е исторически, в пиесата се рисуват любовта и ревността на Доня Хуана Лудата към нейния слабохарактерен съпруг - краля Филип Хубави, който постоянно й изменя.
Истинската прелест на драмата се състои не в нейната интрига, а в силата и справедливостта, с която са изобразени любовта и ревността, най-силните страсти на човека, които тъй често го тикат да върши велики безумства.
Би трябвало да се прочете изцяло „Jocura de amor”, за да се почувствуват всички нейни прелести. При все това, аз не мога се въздържа (въпреки малкото място, с което разполагам) да не цитирам поне финала - там където Доня Хуана говори пред безжизнения труп на своя обожаем съпруг. Тя казва:
„Трупът е мой, махнете се, отстранете се! Мой и нищо повече! Ще го поливам със сълзите на моите очи; ще го милвам с целувките на моята уста. Всякога при мен! Той е мъртъв, аз жива! И какво… Всякога съединени! Да, безмилостна смърт, ще се надсмея над твоето намерение. Малка е твоята власт, за да го изтръгнеш из моите ръце. Тишина! Господа, тишина… Кралят е заспал, тишина. Не го събуждайте! Спи, любов моя, спи!…”
Какъв финал! Финал достоен за произведенията на великите трагици от древността. Авторът, чрез устата на Доня Хуана, е казал само това, което трябва да се каже и нищо повече. Само един истински гений, какъвто без съмнение е и автора на горните редове, може да напише подобно нещо.
Тамайо е писал и комедии, „Jo Postivo” - „Положителното” е най-хубавата от тях - истинска феерия. Гледайки я на сцената, зрителят се залива със сълзи и се пука от смях, през всичкото време на играта. Но кулминационната точка на неговото творчество е пиесата му „Un drama nuevo” - „Една нова драма”, където с майсторска ръка се разкрива трагедията на един шут. Нищо по-покъртително от дълбоката вътрешна скръб на Йорика и неговия исторически смях на сцената.
Премиерата на „Un drama nuevo”, играна на сцената в Мадрид, на 4 май 1867 год., е била истински триумф за Тамайо. Преведена на английски, френски, немски и италиански, пиесата е била играна с небивал успех на всички големи европейски сцени, а и до днес тя влиза в репертоара на множество големи театри.
Мануел Тамайо и Баус се е поминал през 1898 год. За него, в заключение, ще кажа следното: ако най-великият от творците на класическия испански театър е Калдерон, то Тамайо според мнението на видни испански и американски критици, е най-крупният представител на модерната испанска драма.
в. „Разговор”, година V (1926) бр. 212
