Лалка Павлова

1.

Навярно краят наближава,
щом сетивата се изострят.
Сега случайните лъчи надежда
не могат вече да ме стоплят.
И по-болезнено усещам любовта
на погледа, през мен преминал,
към друга някоя жена.
И празниците вече не ме радват.
Рождените ми дни
са като удари на брадва -
кафето им горчи,
дори и с много захар.
Прокапа покривът на мойта стряха
и в нея легнаха мъгли.
Не мога вече - като вчера -
годините от календара си да късам
и да очаквам нова премиера
в поредния си ден навъсен.
И сред въртопа на това море
едничък сал откривам в мисълта,
че само туй, което мре,
отново в утрешния ден се ражда.
Но сънищата ми съмнение гризе…
И колкото по-яростно дълбая
да търся кладенеца жив на битието,
усещам по-отчетливо,
че твърде малко всъщност зная.
Загубих нейде и инстинкта на детето.
Дали от този миг започва
началото на края?

2

Когато нищо друго не ти остава,
от спомен плетеш мечти.
И знаеш, че са миражи,
че в тях не си точно ти,
че оня залез кръвта е палил
в едни далечни, далечни дни…
Понякога даже се питаш:
В нощта със звездния дъжд
била ли е…, не била…
целувката - клетва на оня мъж?
Дали е истина, или само сън,
че пак полето ухае
на пролет, на зеленина,
че мъжки вятър в косите играе,
а ти си оная желана жена,
която танцува в тревата боса?…
Усещаш, че е мираж,
че там не си точно ти,
но мигом млъкват в хор от щурци
онези хиляда коварни въпроса,
почернили новите нощи и дни…
Когато нищо друго не ти остава,
от спомен плетеш мечти.

3

Ръми тишина
и Мракът отново ме чака
с наметка от сива мъгла.
Приятелю Мрак,
отдавна на прага ми седнал,
ела да вечеряме пак!
По братски делихме
зърното надежда от купите слама.
Един от друг нищо не скрихме.
Макар че не бяхме все двама
(ти - в нощ сред случайни звезди,
аз - в ден с илюзорни мечти ),
между двама ни няма измама.
Защото душите -
сиамски близнаци -
еднакво самотни изгарят
сред светския шум
или зад прозорци с капаци.
Умората тегне,
един към друг бавно вървим
и скоро мъглата в очите ще легне.
Приятелю Мрак,
отдавна в душата ми дремещ,
седни да вечеряме пак!
Стопява ни вечното време:
теб - на клада от слънце,
мен - на кръста на земния ад.
Дали ще се срещнем отново
сред някой друг свят?