ИЛЮЗИЯ
ИЛЮЗИЯ
И все така ли ще живея? Трябва
да стане нещо - светло и красиво.
Безсънието погледа ми грабва.
Светът е сън. Сънят ми си отива.
Едно безкрайно нервно напрежение
убива даже болката във мен.
Кръвта ми блика - зла и нажежена.
От много огън - аз съм изстуден!
Ще издържа ли? В силното ми тяло
полека всеки мускул се стопява.
Сърцето ми е тъжно огледало,
което нищо днес не отразява.
Ала целта си винаги ще гоня,
додето грохна - весел и злочест,
тъй както оня древен маратонец,
донесъл своята прекрасна вест!
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Ще бъде светло, топло и красиво -
зелено щастие света ще бъде.
И върховете - птици мълчаливи -
не ще повярват в моята присъда.
В мен ще догаря сетната обида -
последна болка ще прелее в мен,
и аз от тоя свят ще си отида
безкрайно тих, безкрайно уморен.
А планината ще се смее просто
със устните на своите растения
и буките, от мълния докоснати,
като свещи ще изгорят за мене.
Природата навред ще тържествува,
небрежна към живота и смъртта.
В реките и потоците ще плува
безсмъртната и смъртна красота.
И аз не знам, почти не знам доколко
ще съм щастлив, но слънцето ще свети
и няма вече да усещам болка
във тоя страшен апарат - сърцето.
Невидима ръка ще ме приспива -
ръка спокойна, нежна и добра.
Ще бъде светло, топло и красиво
и ще умра…
